Тя отскубна ръката си и щеше да избяга от него. Но думите му я накараха да се замисли. Не можеше да остави Рон да проиграе всичко, което баща й бе изработил за целия си живот. А Джоуи! Какво биха правили, ако не можеха да си позволят да плащат сметките за лечението му?
— Сигурна съм, че това семейство не е… не е имало предвид съпругата на лекаря, когато те е потърсило.
— Те никога няма да разберат. Не искат да познават майката и не желаят тя да ги познава. Имат намерение да представят детето за свое собствено. Единственото, което искат, е една здрава жена, която да им роди едно здраво дете. Инкубатор.
— Това ли е всичко, което съм аз за теб, Рон? Поръчител на дълговете ти? Инкубатор, от който да направиш пари?
— Питай човек, който знае. Ти не използваш това оборудване за нищо друго. Защо да не родиш с него едно бебе?
Ардън цялата се сви от обидата. Беше вярно. Редкият секс бе постоянен повод за спорове. Тя не изпитваше отвращение от секса. Откровеността на баща й бе възпитала в нея уважение към неговата святост, едно здравословно очакване за удоволствие. Отвращаваше я обаче начинът, по който правеше секс Рон — без любовна игра, без нежност, без любов. Години наред се бе примирявала, докато повече не можеше да търпи и непрекъснато започна да си търси извинения.
Вместо да подхваща стария стар спор, който неизменно завършваше с това, че той почти я изнасилваше, Ардън заяви:
— Не искам да имам дете — детето на друг мъж. Достатъчно ми е, че трябва да се грижа за Джоуи. Почти винаги, когато се връщам от болницата, съм изтощена. Мисля, че просто не съм в състояние да го направя физически, а още по-малко психически.
— Ако решиш, ще бъдеш в състояние. И забрави разните му там глупости за детето на друг мъж. Това е физиологичен процес. Сперматозоид и яйцеклетка. Три-четири, и ето ти бебе!
Тя се отвърна с погнуса. Как можеше да е толкова безчувствен към чудото, на което биваше свидетел всеки ден? Не разбираше защо изобщо търпи този разговор. Може би защото все пак виждаше и своя изход…
— Какво ще обясним на хората, когато се върна от болницата без дете?
— Ще им кажем, че детето се е родило мъртво. Че сме били съкрушени и не сме искали нито голямо погребение, нито помен. Нищо.
— Ами персонала на болницата? Има твърди правила, които забраняват на лекарите да лекуват членове на семействата си. Как ще го направиш, как ще дадеш моето… бебето на жена, която не е била бременна, а ще запишеш моето като мъртвородено?
— Ти за това не се безпокой — прекъсна я Рон нетърпеливо. — Аз ще имам грижата за всичко. Парите правят хората мълчаливи. Акушерките са ми верни. Ще направят онова, което им наредя.
Очевидно бе свикнал с такива интриги. Ала тези неща бяха чужди за Ардън и мисълта за възможните последствия я караше да се чувства неспокойна.
— А как ще… ще го направим?
Сега, когато мислеше, че тя е на път да се съгласи, той се въодушеви още повече:
— Първо трябва да се уверим, че ти не си бременна… — Ухили се мръснишки. — Но това би било почти невъзможно, нали? Ще им покажа медицинския ти картон, който е съвсем чист. Не си имала проблеми с първата си бременност. Ще подпишем договор. Аз ще извърша процедурата в моя кабинет.
— Ами ако не забременея?
— Ще забременееш. Аз ще се погрижа за това.
Ардън потрепери.
— Трябва да помисля, Рон…
— Какво има за мислене! — избухна той, ала като видя как брадичката й упорито се вдигна, смекчи тона и заложи на чара си: — Разбира се. Знам. Помисли няколко дни, обаче те искат отговор до края на седмицата.
Тя му даде отговора си още на следващата сутрин. Рон бе във възторг. Тогава Ардън постави своите условия.
— Какво?! — изръмжа той.
— Казах, че искам половината пари при раждането, заедно с документите за развод, подписани, подпечатани и заведени под номер. Докато родя, между мен и теб няма да има никакви интимности. От момента, в който изляза от болницата с парите си, не искам повече да те виждам.
— Ти няма да ме изоставиш, миличка. Ако на някой тук му пука, това си ти. Прекалено много те вълнува репутацията на кабинета, за да ме изоставиш.
— Вълнуваше ме. Докато татко беше жив, той беше онова, което трябваше да бъде. Силно подозирам, че под твоите грижи постепенно ще започне да се разпада. Не искам да съм тук, за да го видя. Той вече не е нещо, с което мога да се гордея. — Изправи се. — Ти ме използва, за да получиш кабинета. Сега прави с него каквото пожелаеш. Аз ще родя това дете, защото парите ще позволят на мен и Джоуи да се освободим от теб. Сега ме използваш за последен път, доктор Роналд Лоуъри.