Йозеф Антон Шнайдерфранкен
ТАЙНАТА
На всички търсещи по света
ВСТЪПЛЕНИЕ
Плътно стелещата се светлина на южното слънце бе така замаяла с яркия си блясък очите на тримата излетници, че в първия момент те се спряха като ослепели, не-различаващи нищо в дълбокия мрак, в който сякаш бе потънало общото помещение на селската „остерия“.
Ала вътре бяха вече разбрали, че новодошлите пътници заслужават по-голямо внимание, и гостите изведнъж се сепнаха, когато от дълбочината на помещението изневиделица ги обляха с комичния си патос шумните водопади от звуци, извиращи от тъй популярната по тези места латерна.
В същото време една висока и масивна фигура изплува от тъмнината и протегна за поздрав двете си ръце.
Личеше, че човекът произнася нещо като приветствена реч, явно твърде горд от идеята си да посрещне гръмогласно пътниците, но всяка дума от звучния местен говор потъваше в надигналата се вълна от неистово дрънкане и оглушителни удари на барабан. Само с помощта на знаци гостите успяха
да накарат кореместия си посрещач, когото бяха разпознали вече като любезния „пад-роне“, гостилничаря, постепенно да проумее, че го молят да сложи край на невероятната шумотевица. Разбрал най-после желанието им, той отново потъна с тежки стъпки в мрака и какофонията секна така изневиделица, както бе гръмнала.
В неочаквано настъпилата тишина отекнаха нарежданията на стопанина, на които покорно откликна звънък момчешки глас.
Скоро очите на пътниците, посвикнали вече с тъмнината, съзряха и невинния причинител на ужасния грохот — чевръст малчуган на единайсет-дванайсет години с черна къдрава коса. Все още сгорещен от усърдното въртене на шумната си машина, той се мъчеше да издуха от зелената покривка на най-близката маса останалите от предишните гости трохи.
Чак сега новопристигналите успяха да кажат на гостилничаря, дошъл да приеме поръчката с тромава тържественост, че биха желали да подкрепят силите си със скромна, обичайна за страната закуска, и не след дълго тримата мъже вече седяха на прости сламени столове около зелената маса, белязана с безброй петна от вино и зехтин, пред оплетената в тръстика бутилка с източено гърло, чието превъзходно съдържание: тъмно като мастило кианти, изпълваше вече малките водни чаши.
Очакваното с нетърпение блюдо се състоеше от сирене, маслини и бял хляб -- подредени от всичко по малко в три захабени от времето фаянсови паници.
След като поднесоха тези лакомства, гостоприемният падроне и невръстният му син тактично се скриха в някаква странична стаичка. Посетителите хапнаха, опитаха от виното и у тях се възобнови желанието да продължат разговора, прекъснат при влизането им в гостилницата.
Сладостно ухание на ориенталски цигари изпълваше вече ниските сводове и тънки ленти синкавобял пушек се виеха игриво около дългото, обвито с лико гърло на бутилката.
Атмосферата изглеждаше съвсем подходяща за разсъждения върху някои по-отвлечени теми.
Присъствуващите скоро почувствуваха, че за всички тайнствени неща, които не можаха да изяснят по-рано, ще е много по-лесно да поговорят тук, отколкото навън, под палещите лъчи на яркото слънце.
*
— Оставам на първоначалното си мнение — започна най-възрастният от тримата мъже. — Аз самият нямам никакъв опит в тази област, защото не съм се сблъсквал с подобни неща, но свидетелствата на именити учени от почти всички цивилизовани страни говорят достатъчно убедително, че сигурно има нещо вярно в тези явления, които за нас, съвременните хора, звучат като древни приказки за духове.
Не е възможно тези трезви експериментатори, изследвали подобни феномени често пъти с помощта на най-чувствителни прибори — да не говорим за фотоапарата, — да са всички до един жертва на жестока заблуда!
Най-младият, мъж на трийсет и няколко години, отвърна с леко безпокойство в гласа:
— Вие сте без съмнение прав, но преди малко аз вече ви казах, че колкото и голяма тежест да имат във вашите очи, за мен самия всички научни свидетелства са напълно излишни, защото обстоятелствата в моя живот се стекоха така, че ми се удаде случай сам да изпитам всичко, за което ни разказахте въз основа на попаднали в ръцете ви съобщения. Бих добавил дори, че в цитираните от вас свидетелства липсват много неща, които щяха да предизвикат далеч по-голямо удивление и на които въпреки това съм бил пряк свидетел!
*
— Ако не ви познавах като човек, твърдо стъпил с двата си крака на нашата любима земя — намеси си третият, мъж със здраво, набито телосложение, досущ като простодушен падре от някое италианско село, — щях наистина да си помисля, млади ми приятелю, че сте станали жертва на крайно опасни халюцинации!