Ала изкачването — по една старинна поклонническа пътека, осветена от благочестивите изображения на страстите Христови — минаваше за доста трудно и бе на много места лишено от сенчеста прохлада, така че излетниците възнамеряваха да стигнат до манастира преди още слънцето да се е изкачило до зенита си и там да се подкрепят.
По време на най-голямата жега щяха да отдъхнат горе на чист въздух и при благоприятна възможност да продължат тъй многообещаващо започналия предишния ден разговор, като отложат връщането си в града за късния следобед.
За всеки случай се бяха запасили с малко провизии — колкото успяха да поберат в джобовете си, — отдавайки дължимото и на сочните плодове на страната.
И така тримата мъже — най-младият в средата — потеглиха с бодра стъпка по един прашен, изопнат като въже, селски път, по който въпреки ранния час слънчевата топлина се усещаше вече доста осезателно.
Зелената пшеница бе изкласила по околните ниви. И най-тясната ивица земя беше като опасана с лози, виещи се нагоре около ниските брястове и черници, сякаш цялото дърво, чиято шума се оказваше почти напълно скрита от лозовите листа, беше само една лоза.
Срещаха се ниви с артишок и други зеленчуци, после пак диви храсталаци край малки поточета, над които издигаха снага млади, стройни тополи, чиито по-ниски клони бяха отсечени и короните им се открояваха в сребристо-бялото, копринено-лъскаво небе като окачени на високи стъбла пискюли.
Отдясно, откъм морето, се ширеха тучни ливади, насечени тук-там с ниски, залинели върби, а далеч край брега се виждаха две-три полусрутени рибарски колиби.
Върху тюркоазната морска повърхност изпъкваха няколко охрено-жълти и оранжево-червени островърхи платна, сякаш неподвижно замръзнали на място.
♦
Очевидно тримата излетници не бяха още склонни да разговарят и затова погледите им най-често се рееха мълчаливо наоколо.
Само от време на време разменяха по някоя и друга дума, било защото нещо бе възбудило интереса на един или друг от тях, било защото им се искаше да дадат израз на учудването си, че дори в този тъй ранен час слънчевите лъчи парят толкова силно.
Така измина около час, може би малко повече, докато стигнаха до малка молитвена колона, където се отклоняваше страничната пътека, по която трябваше сега да поемат, ако искаха да се доближат до все още твърде далечния скалист връх, чиято сенчеста страна, потопена в млечна мараня, приличаше на театрален декор, безцеремонно забит сред заоблената мекота на хълмистия пейзаж.
Бяха се отскубнали поне от уморителното еднообразие на прашния селски път и не след дълго плавно изкачващата се и осеяна със завои пътека навлезе сред високи шубраци и дървета, люлякови храсти и кестени, които хвърляха все пак известна сянка, така добре дошла за тримата излетници.
Стигнали постепенно до подножието на острия връх, те решиха да спрат при една каменна чешма, от която се процеждаше тънко чучурче вода, за да отдъхнат малко преди същинското изкачване.
Намираха се в основата на стръмна скална стена, от която земетръс бе отронил няколко големи къса. Покрити с мек мъх, те предлагаха удобни места за сядане в плътната сянка на планината, под могъщите клони на орехи и кестени.
Каменистата почва около тях бе плътно затрупана с иглести кори и безброй вече изсушени и спаружени кестени, сред които под краката им хрущяха стъпканите орехови черупки. Личеше, че това сенчесто място е служило вече за отмора на многобройни поклоннически шествия преди да поемат изкупителното стръмно изкачване към високо разположения манастир, следвайки отделните етапи на кръстния път.
Макар водата да се отцеждаше твърде пестеливо от каменния улей на чешмата, за тримата мъже едва ли можеше да има по-приятно питие и всеки изчакваше търпеливо напълването на черпака, за да го изпие накрая на един дъх.
Така измина доста време в размяна на разни шеговити подмятания, както обикновено става при подобни обстоятелства.
Освежили силите си с донесените провизии и водата от каменната чешма, тримата приятели решиха, че е време вече да поемат нагоре по пътеката на покаянието.
*
Когато хора, които имат какво да си кажат, са вървели дълго време мълчаливо един до друг, веднъж започнали да говорят, те не се отказват лесно от думата!
Така стана и с тримата светски поклонници. При един малък параклис на скърбящата Майка, недалеч от мястото на неотдавнашния си отдих, те съзряха да се издигат пред тях, издълбани в скалата, изтърканите и неудобни стъпала, по които пътеката продължаваше с безброй лъкатушения от другата страна на острия връх под палещите лъчи на слънцето и без каквато и да е надежда за малко сянка.