*
— Малко по-приветлив всъщност си представях този път на страстите Христови , отбеляза мъжът с бялата брада, който въпреки възрастта си бе доказал вече, че може спокойно да мери сили и с най-младия от тримата.
— Ще ми се да вярвам, че тия неравни каменни стъпала не продължават все така до самия край! — отвърна другият, а по-младият подхвърли със смях:
— Боя се, че пред себе си виждаме най-приветливата част от предстоящото изкачване, а пък там горе, когато ще ни се стори, че сме вече близо до целта и очакващия ни обед, преподобните отци на манастира са ни запазили най-трудното!
Но белобрадият отговори, също през смях:
— Няма да ме стреснете с тези мрачни прокоби! Далеч е още часът, когато ще ме хвърлят на бунището! Ще стигна догоре, дори ако се наложи да се катеря като по алпийска стена! Не напразно предприех, само преди няколко години, най-трудните от класическите изкачвания! Често пъти слънцето се показваше не по-благосклонно от днес, но всичко мина добре!
Ала дали нашият скъп и доста понатежал приятел няма да се отчае, това вече е друг въпрос!
Стимулиращата разходка явно бе ободрила и развеселила възрастния човек и ако не беше външният му вид, издаващ че е прехвърлил шейсетте, той спокойно би могъл да мине за много по-млад.
Очевидно му харесваше ролята на старец, кокетиращ с младежката си сила и издръжливост. Другите двама почувствуваха това и гледаха да не помрачат радостта му.
— Е, да! — отвърна физикът, станал току-що обект на лека закачка заради килограмите си. — Въпреки годините си нашият приятел се оказва в крайна сметка най-младият от нас!
Той се рови наистина из всички библиотеки на света и седи седмици наред над древните си свитъци, но намира време да се прояви и като алпинист. Едва ли има някое по-известно изкачване, което да не е предприел поне веднъж през живота си, и едва ли има алпийска хижа, където да не е пренощувал!
Никой от нас не може да се мери с него!
Старият отрече да е извършвал всички тия подвизи, но според него нямало нищо лошо, че се стараел да поддържа известна форма, за да може въпреки шейсет и трите си години да се радва на някои съвсем прилични още постижения.
С подобни шеговити подхвърляния, не особено уместни при малкия параклис с изрязания от дърво и доста безвкусно оцветен образ на святата Майка, скърбяща за мъченически умъртвения си Син, тримата приятели си дадоха взаимно кураж да започнат изкачването на каменните стъпала и твърде скоро немалко от тях бяха останали вече зад гърба им.
*
Очакваха ги още четиринайсет изображения на жестоките мъки на човек, страдащ от ръката на своите ближни, първото от които — не по-малко безвкусно от статуята на скърбящата Майка, сякаш бдяща над входа на този път на страстите Христови — се изпречи пред погледа им в една странична ниша на скалната стена...
То представляваше мъж в разцвета на силите си, чието благородно и царствено държане не бе повлияно от понасяните мъки. По разголения му торс се стичаше кръв от пресните рани, оставени от бича, а на главата му бе поставен дебел венец от остри тръни.
Грубияни с пъклени лица го влачеха брутално пред един съдия, който със студено и апатично спокойствие миеше ръцете си в леген, поднесен от едно наплашено момче.
Неволно тримата мъже се спряха и разговорът им секна...
*
Дали ужасяващото въздействие на тази картина — безсрамно изложена на ярките лъчи на южното слънце сред пищната природа и заобиколена с жужащи пчели и пърхащи пеперуди, — дали непрекъснато подновяваното изтезание на чувствата пред всяко следващо изображение, или пък трудното изкачване под засилващия се слънчев пек,--каквато и да бе причината, тримата приятели изкачиха в мълчание нямащите край стъпала, почти изтрити от хилядократна употреба, докато не оставиха зад гърба си и последното изображение, показващо полагането в гроба на клетия мъченик.
Най-сетне се намираха на една височина с манастира и приседнаха да поемат дъх на издялана направо в скалата кръгла скамейка.
Преди малко на една от последните зловещи картини те бяха вече с ужас видели, как клетият мъченик бе увиснал с приковани ръце и нозе на две кръстосани греди, а сега пред очите им се разкри отново същата картина, само че този път изпълнена майсторски. Тя бе нарисувана от художник, надарен с творческа сила, и изразяваше такова неподправено страдание, каквото е в състояние да пресъздаде единствено човек, сам страдал някога от ръката на своите мъчители и намерил въпреки това сили да им прости...