Същото наказание се прилага там, където е въведено, и спрямо всички закоравели еретици, дори когато са готови да приемат правата вяра, както и спрямо онези, които проявяват твърдоглавие след отправените им предупреждения.»---
Трябва да ви призная, че ми се струва крайно време наистина да се появи един „Спасител“, който да спаси от мислите му човека, в чийто мозък са могли да се родят подобни чудовищни идеи!--
Такъв човек не подхожда, разбира се, на обкръжението на мъченика, изобразен на картините, но би заел почетно място сред палачите, представени с толкова сладострастно опиянение от жестокостта!
*
— Прекалено насериозно вземате подобни декларации — отвърна възрастният. — Не съм склонен да държа отговорни за добре известните ми изявления на един разгорещен римски фанатик нито ордена, основан от свети Игнатий де Лойола, към който впрочем принадлежи и брат ми и сред чиито членове имам неколцина учени приятели, даващи си много добре сметка, че аз предпочитам да вървя по свои собствени религиозни пътища, — а още по-малко виновна за това е самата Църква!
Този господин просто не може да надскочи рамките на тесногръдия си субективизъм!
*
— Така значи! — възрази физикът. — Не можел да ги надскочи, казвате?!
Но нали Римската църква разполага с прочутия си „Индекс“ на забранени заглавия!
Защо не постави в своя Индекс“ и произведения, проповядващи такива нечовешки идеи в името на онзи, който е поставил основите на издигнатата от нея величествена постройка, и така да се разграничи поне формално от тях?!
Доколкото ми е известно, това не е станало досега!
— Но вие знаете — възрази старият, — че днес папската Църква е абсолютно толерантна в своята практика и че тъкмо към ордена, към който принадлежи въпросният свещеник, се отправят много по-често упреци заради прекаленото му съобразяване с човешките слабости!
— Да, когато това му изнася! — парира го другият. — А колкото до наблюдаваната днес „толерантна практика“, това не е нищо повече от добродетел по неволя. Бих казал дори, че тъкмо тази толерантна практика е от крайно субективно естество и явно не се основава на предписанията, добили така или иначе с годините авторитета на църковна юрисдикция, в която и днес за жалост вярващите търсят — макар и с повечко предпазливост — вътрешна опора. Нужни са впрочем доста груби и рисковани софизми, за да може всичко това да се приведе — макар и само сред „посветените" кръгове — в поне привидно съзвучие с учението на Назарянина!--•
*
— Говорите за учението на Назорея — намеси се сега и най-младият от тримата мъже — като за нещо, за което може да се говори с лекота!
Налага се обаче да подчертая, че за малко неща на тази земя хората си позволяват, без да ги познават, да говорят толкова свободно, колкото за това учение! —
Запазилите се до наши дни литературни свидетелства за въпросното учение — така наречените „Евангелия“ — са по начало съобщения от втора ръка. Преди още да стигнат до нас, те са били най-безскрупулно преиначени от различни хора, защото всеки от тях се стараел да получи потвърждение на собствените си ограничени представи чрез авторитета на възвишения Учител. — Всеки от по-ранните преписвачи е прочел в и без това откъслечните съобщения за учението само онова, което той самият е бил в състояние да схване, и се е смятал най-добросъвестно в правото си да променя неразбираемото за самия него. Така се стигнало в края на краищата до окончателния вид на преписите, представляващи най-ранните текстове, с които ние разполагаме и върху които се основава цялото ни външно познание за напътствията на Учителя от Назарет.--
А който вярва, че освен тези писмени документи с тъй съмнителна вече достоверност е могла да се запази и някаква устна традиция, той твърде малко познава хората и историята...
Та нали ежедневният опит учи всеки съдия, че и заслужаващите най-голямо доверие свидетели дават най-различни версии за едно и също твърде елементарно произшествие, макар всеки от тях да е убеден, че казва цялата истина.--
А огледаме ли се малко по-обстойно в историята на човечеството, не е нужна кой знае каква критичност, за да видим как думите и събитията се променят в рамките на няколко десетилетия, само и само да бъдат приведени в съответствие с желанията на властниците или с очакванията на тълпата.--