Ето защо заявявам най-открито и с пълното съзнание за значимостта на казаните от мене думи: — нито един човек на тази земя не знае, нито пък може да узнае, нищо сигурно за личността и учението на Йехошуа от Назарет, докато не получи достъп до напътствията на „Светещите на Прасветлината ", защото човекът, стоящ в средоточието на древните вестителства, е принадлежал към тази духовна Общност от Богосъчетани и онова, което е говорил, го е говорил тъй, както „Отец“ му е наредил да говори, онзи „Отец“ на Светещите, когото познава всеки един от Синовете му и за когото всеки от тях е в правото си да каже: «Аз и Отец едно сме!»
«Който е видял мене, видял е Отца!»
Всяка една от многото религиозни общности, наричащи се днес по името на този велик Учител, на този „Помазаник Божи“ или Христос, притежава наистина във фрагментарен вид някои части от неговото учение и се старае, доколкото е възможно, да ги нагоди към своите разбирания, но по този начин обикновено се лишава от най-доброто в него.--
Едни заличават всичко, което надхвърля собствения им, рационалистичен начин на мислене, и преиначават несъзнателно учението му, като го превръщат във възвишена човешка етика, други пък се стараят по насилствен път да запазят онова, което те самите не са вече в състояние да разтълкуват правилно.
Римската църква боледува от своята аристократична гордост, досущ като някои благородни фамилии, за които броят на предците е станал по-важен от собственото им благородство, — докато откъсналите се от нея клонове забравят, че не може да има плодовитост без „майката земя“ и затова не бива да се вайкат, че постепенно губят виталната си сила!---
Който наистина е решен да стане ученик на възвишения Учител от Евангелията, не бива да се чувствува зависим от тези човешки институции, дори ако много неща в една или в друга от тях отговарят на неговата природа и имат какво да кажат на душата му!
Ала не скъсването с такива общности ще го доближи до Учителя, а само задълбочаването на собственото му прозрение, което може да просияе във всяка верска форма!
Ето защо вместо да се сърдим на глупостта на другите, по-добре е сами да потърсим мъдростта! —
*
Тук най-младият от тримата мъже замълча. Неговите прочувствени и затрогващи думи бяха последвани от дълбока, почти бездиханна тишина.
Докато говореше, и тримата се бяха неволно изправили под изкусно пресъздадения образ на Разпнатия. Разперил над тях пробитите си длани, той сякаш ги благославяше и сякаш мъжът и жената, вкаменени от скръб в подножието на кръста, търсеха утешение във вдъхновените слова на младия човек...
Приятелите останаха тук доста повече, отколкото възнамеряваха. Обхванати от благоговейното вълнение на говорещия, което се бе предало и на другите двама, те се запътиха към близкия вече манастир през цъфналата, грижливо поддържана от монасите градина.
Стигнали до отрупания със скулптурни фигури бароков портал, те спряха.
При дръпването на тежката дръжка от ковано желязо отвътре се обади звънец с плътен тон и веднага след това се отвори малка врата в едно от масивните, украсени с дърворезба крила на обрамчения с камък портал.
Един дебел францискански брат поздрави с усмивка новодошлите и побърза да затвори входа, който — като порта в портата — и в отворено състояние с нищо не нарушаваше общата архитектурна композиция.
Приятелите се озоваха във висока, оскъдно осветена галерия. Братът портиер мина пред тях и като ги подканваше да си отварят добре очите, ги поведе през няколко стъпала към малко, сводесто помещение, в което бяха поставени маси, скамейки и столове, а единственото украшение на варосаните му стени бе голямо разпятие от черно дърво.
Към задълженията на този брат явно спадаше физическото подсилване на посетителите на манастира. След като ги помоли да го изчакат за малко, той побърза да се завърне с огромна купа „минестроне“ — превъзходната италианска зеленчукова супа, — която сложи на масата пред тях.
Извади от един долап чинии, лъжици и чаши и отново се скри, за да се върне с оплетена в лико бутилка с източено гърло, самун бял хляб, поставен на калаена паница, и купичка настъргано сирене, с което по местен обичай се поръсва супата.
Като се убеди, че е осигурил на гостите всичко необходимо, той им пожела добър апетит и ги остави да се нахранят.