Минестронето имаше голям успех, а хлябът и виното бяха добре дошла добавка. Преди да влязат тук, приятелите разполагаха с достатъчно време да огладнеят здравата и по-късно братът готвач несъмнено се е убедил по празните съдове, че приготвеното от него наистина се бе радвало на пълно одобрение.
Едва-що бяха с удоволствие преглътнали последния залък и обслужващият брат се появи отново. Поглеждайки към празните съдини, той шеговито отбеляза, че гостите явно имат готовност да понесат още малко натоварване, затова на драго сърце щял да им покаже старинната аркада и вътрешността на манастирската църква.
Когато му предложиха да си платят за обяда, братът с усмивка отказа и добави, че гостите могат да уредят този въпрос в края на посещението си с едно благочестиво дарение за манастира, кой колкото обича.
*
Има нещо много красиво в това гостоприемство на благочестивите братя и може само да се съжалява, че твърде често гостите с готовност приемат онова, което им се дава, без да дадат в замяна нещо от себе си и това неизбежно ще принуди манастирите, запазили гостолюбивата традиция до наши дни, да се откажат в края на краищата от този хубав стар обичай.
♦
На излизане от малката гостна „абатът“, както често бе шеговито наричан от своите приятели физикът, заяви в най-добро разположение на духа:
— Ето това за мен е християнство на практика!
Не ви питат какъв сте — езичник, евреин или християнин, нито коя от разновидностите на тези вероизповедания предпочитате, имате ли пари в кесията си или не, и се доверяват на съвсем непознати хора, че ще проявят достатъчно благоразумие, за да отвърнат на щедростта с щедрост!
Не е ли наистина достойно за съжаление, че „набожните“ ни ближни извън манастирите все се боят да не извършат грях, ако удостоят макар и само с един благосклонен поглед човек, който не се е клел в тяхната вяра!? —
Ето пример за една църковна — при това много древна — практика, от която може би си струва в края на краищата да се поучим! — *
Ала моментът не беше подходящ за по-широко обсъждане на благотворното влияние, което би упражнила върху живота на земята една по-голяма търпимост между човеците, колкото и склонни да бяха останалите двама да се съгласят с казаното. Няма съмнение, че хората се отнасят доста добре помежду си, докато не им хрумне да принизят по най-безсрамен начин съкровените си убеждения до равнището на обикновена търговска стока. Тогава всеки иска неговата придобивка да бъде оценена най-високо и тутакси изпада в гняв, злоба и язвителност, щом друг някой започне да твърди, че е направил по-добър избор и че тъкмо неговата „стока“ ще се окаже несъмнено по-дълговечна от „стоките“ на всички останали.--
*
Водени от брата, след няколко крачки тримата приятели се озоваха пред дълбока ниша, където чудото на Петдесетница бе изобразено чрез пъстро оцветени фигури, издялани от дърво по същия безвкусен начин, както и току-що видените сцени от страстите Христови.
На престола сред дванайсетте ученици на Помазаника Божи седеше не приносителят на „благата вест“, а неговата Майка.
На мястото на Мъжа бе застанала Жената!
— «Вечно женственото ни възвисява» — отбеляза сякаш мимоходом най-младият с дълбоко сериозен тон.
Водачът им смяташе това изображение за велика творба на изкуството, още повече, че то бе непосредствено свързано с името на манастира, тъй като по неговите думи огнените езици над всяка от главите символизират, както е известно на всички, „Утешителя“, „Светия Дух“. —
Удовлетворен от видимото удоволствие, което му се стори, че посетителите изпитват от толкова „естествено“ изпълненото според него изображение, той ги въведе в рефекторията, манастирската трапезария.
В помещението цареше дух на тържественост и достолепие.
На стените се виждаха нелоши библейски фрески от късния период на италианското изкуство. По цялото продължение на тъмнокафявата ламперия бяха наредени дълги маси с ленени покривки, на които пред всяко от простите дървени столчета бяха вече поставени по една малка паница и един хляб — вечерята на монасите.
Трапезарията бе умерено осветена от три тесни сводести прозореца. В дъното върху две кръстосани черни греди бе нарисуван почти в естествен ръст Разпнатият, чиято глава бе увенчана с три сребърни корони: една с пет, втората — с четири и най-горната — с три върха. Отдолу бе разположена масата на настоятеля, зад която вместо малко столче се извисяваше трон.