Вечерята бе завършена с меко като масло стракино — нежното, вкусно ломбардско сирене, което, намазано на филия бял пшеничен хляб, представлява изключителен деликатес. Свикнал да се придържа с известна упоритост към взетото веднъж решение, най-старият от тримата сметна, че е дошло време да подтикне другите да подхванат най-сетне разговора, отложен поради хода на събитията през изминалия ден, очаквайки да си изясни много неща, които не биха му дали покой, ако и тази вечер се откажеха да ги обсъждат.
И той започна:
— Не ви ли се струва, млади приятелю, че мястото, а може би и часът, изглеждат напълно подходящи да чуем от вас всичко, което ни бяхте обещали за днес и което не намерихте досега възможност да споделите с нас?
Според мен трудно би могла да се намери по-предразполагаща обстановка, а и вековечните звезди над главите ни като че ли искат да ви подтикнат към разговор на дълбоки теми, за да ни разкриете онова, което може по ваша преценка да ни кажете за случилите се с вас тайнствени неща! —
„Абатът“, който предната вечер пръв бе дал подобна идея, докато се разхождаха край брега на морето, се присъедини с радост към това искане. Най-младият изрази готовността си да удовлетвори молбата им, но им обърна внимание, че едва ли биха могли да останат тук достатъчно дълго, за да чуят всичко, което има да им съобщи.
*
Той започна с няколко думи за родителския си дом, където дълбоката християнска набожност в духа на реформисткото учение била нещо като традиция. Особено внимание отдели на майка си, която съумяла да пробуди в душата на своя син копнеж към божествените неща, затова след взетата матура изборът на бъдещата му професия не будел у него никакво съмнение: по онова време той бил убеден, че щастие в живота си ще може да намери единствено като пастир на общност от вярващи. —
По-нататък разказа за щастливото време, когато веднага след завършване на следването си бил ръкоположен за свещеник към църквата на своето вероизповедание в един малък град с необикновено интензивен духовен живот и за радостите, свързани с възложените му пастирски задължения.
Твърде скоро обаче у него се появили първите сериозни съмнения, дали древните вестителства, наречени “Евангелия“ и изменени почти до неузнаваемост от безбройните си преписвачи и „редактори“, наистина могат все още да бъдат смятани за „Слово Божие“. В течение на дълги месеци младият проповедник прекарвал често пъти цели нощи в упорито изучаване на критични текстове върху Библията и съмненията му постепенно се избистрили в непоклатимо убеждение, че службата му го принуждава да придава и занапред незаслужен божествен авторитет на обикновени човешки мнения и предписания. Станало му ясно, че дори хората, обявили навремето евангелското слово за единствено валидна основа на вярата, са станали на свой ред жертва на най-различни заблуждения, тъй като и те познавали древните вестителства само в оня вид, в който им били дадени още в зората на Християнството в подкрепа на всевъзможни догматични постулати.
Последните проучвания на текста с голяма сигурност показвали, че значителна част от любимите думи, смятани за „Слово Господне“, са добавени по-късно, а многобройните чудеса се превръщали под щателната сонда на изследователя в благочестива легенда.
Глождещи душевни терзания изпълнили сърцето на младия духовник, когато разбрал, че не е вече в състояние да възвестява с вътрешно убеждение вярата на своите деди.
Той споделил тежката си душевна мъка с епископа, който проявил топло разбиране и направил всичко възможно да го убеди да остане все пак на своя пост, но неговите доводи се оказали безсилни да уталожат угризенията на съвестта, довели постепенно младия духовник до решението да се откаже от така горещо жадуваното някога поприще.
Неизказано тежко му било да съобщи за това решение на застаряващите си родители, но противно на очакванията си срещнал пълно разбиране от тяхна страна. Благодарение на помощта на баща си той се възползвал от математическите си дарби и започнал ново учение, а когато неотдавна се дипломирал, попаднал в кипежа на едно голямо техническо предприятие, където възнамерявал да работи занапред.
Майка си загубил в самото начало на второто следване, а преди да се захване с току-що усвоената професия, баща му осъществил една отколешна негова мечта: дал му необходимите средства за едно пътуване в Ориента. И така, докато чакал да се освободи място, за да започне новата си дейност, той имал цели шест месеца възможност да се наслаждава на чудесата на южните ширини.