Но какво ли щеше да ми каже този странен старец??
Най-различни предположения се въртяха из главата ми — дали не е все пак някой от познатите на баща ми, или пък непознат за мене слушател на някогашните ми проповеди пред събралото се множество? Защото в града, в който живеех тогава, не познавах почти никого извън кръга на своите колеги и преподаватели, а не ми беше известно семейството ми да е било свързано по някакъв начин с тези места.
Изведнъж се сетих, че аз бях наистина извикан по име, но непознатият пропусна да се представи и затова го попитах как се казва.
Необичаен и вълнуващ бе отговорът на този мой въпрос!
Той гласеше:
«Ако имате нужда от някакво име, наричайте ме както си искате, но сега-засега ви моля да ме извините, че няма да ви кажа името си, докато не чуете от мен кой — съм аз! —»
*
Можех да се изкуша да отдам тези думи на някакъв особен каприз или на старческа приумица, ако не бяха произнесени по един тъй многозначителен и своеобразно изразителен начин, че изпитах по-скоро известно чувство на благоговение, макар и да не можех да си обясня какво всъщност е породило у мен това усещане.
Крачих известно време мълчаливо до своя тайнствен придружител, докато той не проговори отново, обръщайки се към мен със следните думи:
«Преди да дойдете тук и да започнете отново да следвате, вие сте били вече пастир на една общност от благочестиви вярващи, но добре сте сторили, че сте се отказали от прегърнатата по онова време професия. Мога да ви докажа, че въпреки успешно издържаните си изпити по богословие вие сте познавали твърде слабо онова, на което е трябвало да учите другите и че за вас чудесата на душата си остават и до ден-днешен книга, запечатана със седем печата!»
*
Значи този човек наистина ме познава външно от времето, когато проповядвах, помислих си аз, не много очарован от това фронтално нападение, за което според мен не бях дал никакво основание.
Ала преди да успея да кажа нещо, той продължи:
«Откажете се по-добре от всички догадки, с които навярно се опитвате да си обясните защо познавам така добре превратностите на вашата съдба!
В противен случай още тази вечер ще трябва да признаете пред себе си, че всичките ви предположения са били погрешни и че има наистина още много неща между небето и земята, за които школската мъдрост нищо не подозира--поне мъдростта, проповядвана от вашите западни учители!! —»
*
Чак сега забелязах чуждестранния акцент на непознатия и подчертаното от него противопоставяне на „западното“ познание ме накара да хвърля скришом поглед към тъмния цвят на кожата му.
Той сякаш веднага забеляза този поглед, отправен под въздействието на едно смътно, мимолетно чувство, и каза:
«Не бива наистина да си мислите, че съм един от вашите сънародници!
Аз съм напълно чужд на тези места и пристигнах тук само защото трябва да изпълня една поръчка, която се отнася до — вас.--
Идвам от земите на изгряващото слънце и трябва да се завърна отново колкото може по-скоро там.
Единствено дългът ме застави да предприема това иначе не особено приятно за мен пътуване до Европа. —»
*
Сега вече смайването ми надхвърли всички граници и дори да не бях получил току-що отправеното ми предупреждение, пак щях да се откажа от каквито и да са нови догадки.
Каква за Бога можеше да бъде „поръчката“, която този ориенталец имаше да изпълнява спрямо мен?!
Та това е просто безумие!
Но и сега не ми остана време за по-нататъшен размисъл, защото тайнственият ми придружител взе отново думата и рече:
«Имам да ви кажа неща, за които вие нямате все още никаква представа.
Овладейте почудата си и ме изслушайте спокойно!»
И тогава ми обясни, че бил член на една духовна Общност, чието главно седалище се намира в самото сърце на Азия, макар че плете невидимите си нишки по цялата земя и може да стигне до всеки човек, който търси Бога от дълбините на своето сърце. —
За мен там знаели отдавна по духовен път и по силата на някои природно дадени психофизически качества аз съм бил предопределен да вляза в особено тясна връзка с неговата Общност.
След това ми разказа едва ли не цялата история на моя живот и ми даде да разбера, че знае за мен едва ли не повече, отколкото аз самият. Макар да не беше много сигурен за външните подробности, затова пък с толкова по-голяма увереност, той ми разкри някои душевни моменти, които сякаш не бяха стигнали още до моето съзнание.