Полазиха ме ледени тръпки и ми се дощя да избягам, за да стана отново господар на собствените си мисли...
Слушах неща, които ми бяха толкова чужди, че едва схващах смисъла им, и в същото време този човек ми показа моя най-съкровен живот, който смятах за скрит от очите на всички, в такава невероятна яснота, в каквато аз самият не го бях виждал дотогава.
При това всичко ми бе казано по толкова благ и напълно спокоен начин, като че ли получавах напътствия от дългогодишен свой наставник и като че ли ставаше дума за най-естествените и разбиращи се от само себе си неща на света.
Не знаех сънувам ли, или будувам...
*
Ала моят душевен смут не убягна на стария човек и сякаш за да ме успокои, той каза:
«Моля ви да не ме мислите за всезнаещ, когато изваждам наяве и се опитвам осветля някои страни на вашия вътрешен живот!
Макар и да знам навярно някои неща, които не са достъпни за всекиго, моите знания си остават все пак твърде ограничени.
Ала когато някой от нашите получи поръчка като възложената ми във връзка с вас, неговата възприемчивост се освобождава временно от някои окови, така че в момента за мен е възможно да науча за вас повече неща, отколкото обикновено ми е дадено да зная.--
Не става въпрос за никакво чудо!
Онова, което ви се струва толкова странно, е също тъй естествено обосновано, както и законите на механиката, които се стараете да овладеете по време на сегашното си следване!
Моля ви в мое лице да виждате единствено човек, който се опитва да ви напътствува в духовната сфера така, както преподавателите от вашия университет ви просвещават по чисто земните закономерности!
И в единия, и в другия случай определен човек предава придобитото от самия него, за да го направи достояние другиму, който на свой ред иска да го придобие...»
*
Едно ясно усещано, меко лъчение изглади при тези думи надигналите се у мен бурни чувства като масло, разлято върху разбушувалите се от вятъра вълни.
За своя изненада започнах изведнъж да се ориентирам в този тъй нов за мен кръг от представи. — Все питах и питах, и на всеки въпрос получавах отговор, който все повече отваряше очите ми.--
Дълбоко в мен се надигна гореща, бих казал просто свръхземна почит и любов към този тайнствен старец и аз едва се сдържах да не дам най-недвусмислен израз на тези свои чувства... Щеше ми се от признателност да целуна и двете му ръце, защото вече усещах, че той ще ми донесе окончателното спасение от преизподнята на моята вътрешна раздвоеност, — че той единствен беше в състояние да ми го донесе.--
*
Постепенно се бяхме доближили до града и до изхода на парка.
Изгарях от едно-единствено пламенно желание: старецът да остане при мен.
Ала когато стъпихме на първите осветени улици, той изведнъж се спря и рече:
«За днес стига толкова!
Претеглете дълбоко в сърцето си онова, което чухте тази вечер, и ако ви обземе желанието да чуете още нещо от мен, елате утре при малкия параклис до входа на парка!
Ще ви чакам там в обичайния ви час за разходка!»
С тези думи той се сбогува и се запъти към една странична уличка.
Струваше ми огромни усилия да не го последвам тайно, но нещо необяснимо ме възпря да го сторя.
*
Не знам как се добрах до стаята си тая вечер.—
Във всеки случай очите ми бяха направо слепи за всичко, което се изпречваше на пътя ми.
Когато стигнах най-после до дома, аз залостих вратите и се проснах на дивана, нямайки сили дори да запаля лампата.
Полежах известно време с вторачени в тъмното отворени очи, оставяйки всичко случило се през деня да премине отново през главата ми. Изведнъж ми се стори, че до мен стои моята неотдавна починала майка, която бе уловила за ръка стария човек и го водеше към мен.
Когато двамата се доближиха плътно до постелята ми, тя го помоли да ме благослови.
Той вдигна ръце над главата ми. За миг видението доби толкова ясни очертания, че сякаш можех да докосна всичко с ръка, но в следващия миг то изчезна напълно. Скочих на крака и се огледах къде ли са се дянали двете фигури.
Но тъй като вече не се виждаше нищо, протегнах опипом ръка към лампата на моето писалище, за да я запаля.
Дълго време вече меката, топла светлина озаряваше малката стаичка през матовото стъкло на абажура, а аз все още се опитвах да предизвикам отново явлението чрез съзнателно напрягане на волята си, — но напразно...
Накрая зарязах тези си опити и тъй като се чувствувах направо капнал от всичко преживяно, реших да си легна по-рано от обикновено, изгасих светлината и потънах в дълбок сън без никакви съновидения.