И ако чуете по-късно за „видение“, появило се ненадейно в живота на някой зрял човек и опитващо се да мине в неговите очи за „гуру“, който щял да го наставлява като свой „ученик“, макар горкият човек да не е посветен дори в най-елементарните тайни, свързани с употребата на неговите духовни сили, — предупредете го, ако не е вече късно, но не се оставяйте да бъдете подведен, колкото и да ви разказва за велеречивите слова на въображаемия „гуру“, появил се уж в духовния си образ, или пък за сбъдналите се пророчества, които бил изрекъл, и какво ли още не! —
Днес вие нямате още представа до каква степен е изпълнен светът с драматизирания маскарад, роден от пластичната фантазия на човека, както и с други, коренно различни по своята природа, „свръхземни“ явления, произлизащи от най-мрачните сфери на физически проявения свят, колкото и да се стараят да се представят на жертвите си за „духовни“ същества, най-малко равни на човека в духовно отношение! —
За предпочитане е човек да си играе с кучето си и да го учи на разни номера, отколкото да дава ухо на елейно-патетичните откровения на такива мними „духове“, или да присъствува на демонстрации на тяхната често пъти удивителна намеса в нормалния закономерен ход на физическите процеси, която би могла да се нарече престъпна и порочна, ако стоящите зад подобни явления същества имаха макар и най-бегла представа за носената от тях отговорност!
Не отвън и не като разширение на възприемащата способност на вашите физически сетива ще ви се разкрият духовните светове!
Най-дълбоко вътре в себе си трябва да бъдете преобразен чрез прилив на духовни сили, докато не придобиете способността — ако физическият ви организъм го позволява — при будни земни сетива да се издигнете на седмото небе, както е казал един от най-големите мъдреци на вашата вяра!!
Самият аз не знам дали един ден и вие ще стигнете толкова далеч, но както и да реагира унаследената ви физика към необходимото преображение, вие ще можете така или иначе да „хвърлите поглед“ към един свят на Духа, за който не сте подозирали и в най-смелите си мечти, и в най-дълбоките сирелигиозни вглъбявания! —»
♦
Докато слушах тези думи, имах усещането, че някъде дълбоко в мен се кани да се отвори една съкровищница, в която е скрито несметно богатство, — но в мен имаше и нещо, което с цялата си тежест затискаше вратата и за нищо на света не искаше да открехне и най-малката пролука в нея. —
Дали този отпор нямаше да бъде по-слаб, ако не разчиташе на силната подкрепа на всевъзможни богословски възражения? — Съвсем не бях отхвърлил все още предишните си схващания и не можех да се освободя от метода, на който ме бяха научили, за да защищавам тогавашните си религиозни убеждения от нападките на неверниците...
Търсех, като запален играч на шах, унищожителния отговор, който да постави в „мат“ моя събеседник, но колкото и да напрягах мозъка си, не ми хрумваше никакъв успешен ход.
Накрая се вкопчих в малко смайващото за мен споменаване на човека, на когото бях свикнал да гледам като на един от основните стълбове на християнството и от чиито послания бях заел някога толкова много текстове за проповедите си.
Чутите от мен слова не ми прозвучаха много по „християнски“ и аз дадох израз на удивлението си, че най-неочаквано един от съоснователите на християнството е представен едва ли не като „ученик“ на тайнствената Общност, към която според собствените му твърдения принадлежеше моят спътник.
За мен бе направо престъпна дързост да се спра сериозно макар и за секунда върху предположението, че този най-велик от християнските апостоли може да е постигнал осенилото го прозрение под въздействие, сходно с онова, на което бях подложен аз самият, и че така той ставаше в известен смисъл мой по-ранен съученик. —
Не направих опит да сдържа обзелите ме чувства и се впуснах в пламенна тирада, сякаш още носех църковен сан и най-важното бе да разбия на пух и прах противника на някогашната си — отдавна, уви, тъй колеблива и крехка — вяра.
*
Моят придружител ме изслуша спокойно и запази мълчание дълго след като бях вече свършил, така че започнах да се чувствувам сигурен в постигнатата победа.
Накрая обаче той проговори и рече:
«Далеч съм от каквото и да е намерение да изтръгна от сърцето ви това тъй пламенно преклонение пред един мъдрец на вашата вяра!