*
Така тази вечер, от дума на дума, ми бяха дадени още редица важни пояснения, които аз — затънал изцяло в рационализма под влиянието на една чисто исторически насочена критика на текстовете — отдавна вече бях спрял да търся, а още по-малко да очаквам.
Наистина: ние притежавахме „ключовете на царството Небесно“, но бяхме забравили как се отварят портите към него и за да не си признаем това, пречехме на всички, които искаха сами да ги изпробват в ключалката! —
В дълбок душевен потрес се разделих онази вечер с новия си учител. Половината нощ прекарах седнал вкъщи над библейските текстове и следвайки съветите му, аз наистина вниквах все по-надълбоко в изконния дух на тези писания.
♦
Така вечер след вечер се заредиха поученията, които ми даваше необикновеният старец.
Той самият живееше, както узнах, в един от най-добрите хотели на града под нищо неозначаващо европейско фамилно име. Въпреки че така и не ме покани при себе си, той явно имаше желание да ме посети в моята стая и там именно бе извършено действието, чиято основа бе положена от поученията, получени по време на нашите разходки на открито. —
Аз станах негов „чела“ в съответствие с всички правила и той реши, че може да пробуди в мен способности, които — дори при такава тясна връзка между ученика и неговия духовен Учител — обикновено се налага да бъдат отказани на един чела, защото необходимите психофизични предпоставки се срещат изключително рядко у хората на западния свят...
Благодарение на пробудените в мен способности аз се радвам на едно голямо щастие — на възможността по всяко време, и днес дори, да влизам в съзнателна духовна връзка с моя Гуру, независимо че той живее някъде в сърцето на Азия, отдалечен на хиляди мили от мен. Това щастие е отредено иначе само на премалцината, родени за да бъдат включени в кръга на Светещите, към който аз обаче в никакъв случай не принадлежа и никога не бих могъл да принадлежа, тъй като човек трябва да се е обрекъл в своята духовна природа доброволно и безвъзвратно на тази духовна Общност хилядолетия преди да се роди в земно тяло, за да може да бъде приет един ден в нейния кръг тук, на земята.--
Ето накратко най-същественото, което мога да ви кажа в отговор на въпроса, как аз самият съм стигнал до онова познание, което ви озадачава в мен.
Струва ми се обаче, че е време да сложим за днес край нашия разговор! От къщата не долита вече нито звук, а южняците имат обичай да посвещават нощните часове на съня.
*
Месецът отдавна бе изплувал иззад силуета на църквата, после, следвайки своя път, се скри за малко зад камбанарията и умаленият му диск хвърляше сега леденостудената си, бяла светлина високо над кипарисите. Непрогледният им мрак се просветляваше от нежното синкаво сияние на лъчите му, стелещо се като лека мъгла върху цялата градина.
Потопени в лунната светлина, неизброимите звезди бяха загубили почти целия си блясък, но това сякаш ги правеше още по-далечни и тайнствени.
Дълбоката тишина, настъпила след последните думи на младия човек, накара тримата приятели да си дадат най-сетне сметка за късния час, до който се бяха заседели тук, докато шумният вечерен живот на южния град отдавна се бе притаил като под погребален покров.
Те веднага станаха да си вървят и когато придружилият ги до външната врата „камериере“ угаси след тях лампите, той също беше на мнение, че е крайно време гостите най-после да си тръгнат.
Сякаш искаха да запазят някаква тайна, високите стени на къщите изпълваха със своите сенки тъмните улички, чийто мрак бе разкъсван сегиз-тогиз от тясна ивица твърде ярка и натрапчива лунна светлина.
Крачките на завръщащите се у дома приятели кънтяха силно, пораждайки звучно ехо.
Ала те не отрониха нито дума повече, защото чувствуваха, че им е нужно време, за да схванат казаното тази вечер, и че желанието им за разговор ще се върне по-късно, след един ободрителен нощен сън.---
*
СКАЛИСТИЯТ ОСТРОВ
След онази вечер в градината на „траторията“ приятелите имаха не един удобен случай да продължат подхванатия разговор и двамата по-възрастни вникваха все повече в духовния свят на най-младия.
Маршрутът, който можеха да избират свободно, ги отвеждаше все по на юг, давайки им възможност да се насладят на много красиви места.
Ала накрая закопняха все пак да се откъснат малко от градския шум и от многобройните творби на голямото изкуство и затова се уговориха да прекарат няколко спокойни дни на скалистия остров, изникнал от морето като страж пред ширналия се залив на един от най-шумните градове на Юга.