Не случайно най-свещените мистерии на древните били чествувани почти винаги в крипти и пещери, — дори техните храмове, чиято гора от колони изглежда неразбираема за днешните хора, са се възприемали като символ на вътрешните пространства на земята.---
Всяка постройка се укрепва в земните недра и колкото по-нависоко ще се издига тя, толкова по-надълбоко трябва да бъдат заложени темелите й! —
Същото е и с Храма, какъвто представляваме самите ние: — за да се извиси куполът му в царството на чистия Дух, основният му камък трябва да положим в недрата на земята, където да стои закотвен, докато редим камък върху камък по разкриващия се в нас самите план.
Ако решим да постъпим иначе и дръзнем да изградим себе си направо върху земната повърхност, ще заприличаме много на нечестивците от легендата за ,Давилонския храм“, който се срутил, тъй като изграждащите го сили не се разбирали вече помежду си...
Възможно е наистина някой да си помисли, че може да издигне храмова кула, стърчаща до небесата, и върху повърхността на външното познание, събрано в резултат на земни преценки и илюзии, ала истинските Майстори на духовното строително изкуство остават далеч от онзи, който се опитва да гради по такъв глупав начин. Той ще трябва да се задоволи само със земни сили от нисш порядък, които наистина ще му служат дълго време като привидно усърдни работници, но щом бъде веднъж достигната максималната достъпна за тях височина, „езиците им“ ще бъдат „смесени“ и те ще започнат по принуда да рушат онова, което дотогава са градили......
*
В овчарска пещера се е родил съгласно древната легенда и онзи, когото наричат „Спасител“!--
От издълбан в скалата гроб е станало според същото предание и възкресението му!
Ако пренебрегнете за момент „историчността“ и се съсредоточите само върху дълбоко символичното съдържание, присъщо на тези думи, ще се убедите, че — правилно разбрано — то превръща легендата в носител на най-възвишена истина!--
Ако не е дълбоко закотвен в земята, подобно на величавия Учител, за когото става дума тук, никой няма да бъде „приет на Небето“ като него!---
*
Нашето собствено тяло е в крайна сметка за Духа пещерата на спасението, — то е „земята“, в чиито най-дълбоки недра трябва да слезем, за да заложим в тях основите, годни да носят сградата на нашия духовен Храм. —
Ала повечето хора искат да изградят духовния си Храм, като се опитват — още по-глупаво от легендарните зидари на Вавилонската кула — да засводят най-напред купола, а после се чудят, че постройката им е неизбежно осъдена тутакси да рухне. —
Те започват от главата и издигат в мислите си дръзки сводове, преди да са закотвили здраво в най-дълбоките недра на тялото си, почувствувано с всички фибри, онова, което единствено може да поддържа и носи купола! —
*
Сърцето е средоточие на телесния живот и когато то престане да тупти, с живота на тялото е свършено.
Но съвсем не е само поетичен образ това, че сърцето при всички народи и във всички времена се смята за особено важно и по отношение на душевната чувствителност и виталност!--
Никой анатом не може естествено да открие душата във физическото сърце, — но всички наши телесни органи отговарят на съответните душевно-духовни органи и когато се говори за „сърце“ в духовен смисъл, става всъщност дума само за сърцето на духовния организъм, чиито трепети обаче се намират — по време на земния живот — в непрестанно взаимодействие с физическото сърце. Така сърцето на земното тяло представлява нещо като резонатор, благодарение на чието усилващо действие всички душевно-духовни преживявания стигат с максимално възможна яснота до човешкото съзнание. —
И животното притежава същите телесни органи, но му липсва духовният организъм, който би им съответствувал. Така наречената „душа“ на животното не е всъщност нищо друго освен съвкупността от фините флуидни сили на животинското тяло, присъщи и на човека, но твърде често приписвани от незнание на истинската „душа“...