А колкото до онова, което най-много ви импонира: видимо противоречащите на физическите закони фокуси и материализирането на човешки форми, за мен то не е особено важно, защото по този въпрос и аз, като физик, имам какво да добавя. Дори ако изключа някои грешки на наблюдението и възможните хитрувания от страна на вашите „медиуми“, в най-добрия случай ще съм изправен пред явления в една все още неоткрита област от физическия свят, нямаща нищо общо с „царството на духовете“!
Не мога наистина да разбера защо един разумен и здравомислещ човек взема насериозно този театър на лъжедухове, но това съвсем не означава, че отричам съществуването на наблюдаваните явления.
Възразявам единствено против тълкуването на тези феномени като доказателство, че има духовен свят, и не мога да си обясня как един не докрай лишен от критична способност човек не забелязва с какво всъщност си има работа тук!
Макар да не съм вече обвързан с определена религиозна догма, в сравнение с объркването на понятията, причинено от този уж „доказуем“ отвъден свят на вашите окултни явления, благочестивите легенди, обвеяли детството ми с поезия и небесно великолепие, ми се струват изпълнени с най-чиста премъдрост!
С какви купища от суеверия се подменя днес здравата, проста вяра на древните!--
Ако нямам желание да се занимавам с окултни феномени, мой млади приятелю, това съвсем не е от невежество, а защото цялата тази работа ми се струва твърде глупава и защото предпочитам да се заловя с нещо по-смислено от изучаването на „откровенията“ на подобни „духове“!
Твърде високо ценя човешкия дух и затова не вярвам, че той е способен на такова падение, което би било неминуемо, ако тези теории бяха верни, тоест ако при някои окултни феномени имахме работа с духовете на някогашни земни човеци!
Не съм богослов и не умея да си служа с формулите, с чиято помощ някои си въобразяват, че биха могли да подложат на анализ Божеството, както се анализира кой да е химически препарат. Аз обаче вярвам, че усещам „Бог" в себе си, и затова смятам за отвратително кощунство, когато на гласовете, чийто шепот стига до нас от вечните, потънали в мрак, бездни на природата, се гледа като на „откровения Божии“, когато „доказателства“ в подкрепа на тази теза се търсят в Библията и в свещените книги на други народи, или когато религиозният гений, проявил се в някои величави човешки фигури, бива сравняван с „медиуми“ и сомнамбули!
Всичко това ми се струва направо абсурдно и тъй като не виждам каква духовна полза би извлякло човечеството, ако окултните явления станеха предмет на задълбочени изследвания във всеки дом, — дори съм убеден, че това би причинило несъизмерими с нищо щети, — мисля, че е по-добре да стоим настрана от тези неща. Малко ли обекти за изследване са останали в природата, а и нима собствената ни душа не е и за най-умните една запечатана със седем печата книга!
Може би сега, скъпи приятели, ще ме разберете по-добре!?
*
Още докато произнеслият тези думи говореше, можеше да се види как върху лицето на младия все повече се засилваше изражението на радостна изненада, а възрастният слушаше внимателно и често свеждаше глава настрани, давайки ясно да се разбере, че през цялото време търси насрещни аргументи, за да не допусне оборването на своето собствено становище.
Още не отзвучали последните думи, и той започна да излага доводите си:
Подобно разбиране на нещата било общо взето близо до ума, макар да не било трудно да се изтъкнат най-различни възражения, — но всичко казано се отнасяло само до така наречения „спиритизъм“, докато — това приятелят му очевидно не знаел — подхождащият научно към проблема окултист се отнасял към всички тия явления само като наблюдател и ако искал да бъде взет насериозно, отхвърлял от самото начало всяка хипотеза, опитваща се да обясни нещата от друга гледна точка.
Различни учени от най-висока класа били наблюдавали такива явления при изследванията си върху сомнамбули, които и най-отчаяните „спиритисти“ не биха си обяснили с намесата на „духове“.
И той разви по-нататък мисълта си по следния начин:
— Според мен вие сте съвсем прав, що се отнася до „духовете“ на починали хора или до уж получените „Божии откровения“, — но нима не е възможно, или дори много вероятно, окултизмът да е призван да даде явни доказателства за съществуването на душата още по време на земния живот?!
Разпитванията на сомнамбули в състояние на дълбок сън например са показали, че така може да се проникне във все по-потайни сфери на вътрешния свят. При това от ус-тата на сомнамбула обикновено говори някакво друго, по-издигнато същество, последвано от още по-издигнато, което създава впечатлението, че колкото по-затъмнено е външното съзнание, толкова по-ясно ни се разкрива нещо друго, оставащо недостъпно за сетивата ни във всекидневния буден живот.