Нашето тяло, което не се различава по същество от животинското, е избрано като желано убежище от „падналия“ от първоначалното си духовно състояние духовен Човек и същото това животинско тяло, в което той се озовава, когато му дойде „времето“, се превръща за него и в „пещера на спасението“. Защото дори в своето „падение“ Духът съвсем не е загубил творческата си сила, благодарение на която е съумял да се преобрази в съответствие с формите на животинското тяло. Тъкмо това му дава възможност да се спаси на земята, защото само така той може да бъде осъзнат от човека-животно. —
*
Който е разбрал тази неизповедимо дълбока мистерия в цялата й неизмерима важност, за него земното тяло няма да бъде вече пречка и досадно бреме в стремежа му към осъзнаване в чистия Дух...
«Каквото свържете на земята, ще бъде свързано и на небето» — в царството на чистия Дух, — «и каквото развържете на земята, ще бъде развързано и на небето.» —
За земния човек няма истинско спасение, освен: в тялото и телесно усещано от живия субстанциален Дух, преобразен по формите на тялото!!---
Едва когато той, чрез цялото си себеусещане на земното тяло, вникне докрай в своя добил същите форми духовен живот, ще е наистина „стигнал в Духа“ и чак тогава ще има правото да повери на мисълта си, без страх от измама, засводяването на високия купол, който, видим надалече, ще увенчае Храма на Духа. —
Всичко, което може да изгради преди това, си остава в най-добрия случай само една интересна фасада, която ще бъде срутена от първата буря, а когато му се наложи да върне отново на земята земното си тяло, той няма вече да знае къде да потърси подслон, защото построеното от него е било видимо само за земните очи и то изчезва, заедно със земното тяло, за своето човешко съзнание, което, непостигнало още единение с присъщата си духовност, не вижда занапред около себе си нищо освен измамни образи.---
Ето защо високият Учител е имал пълното право да каже:
«Работете докле е ден; настъпва нощ, когато никой не може да работи.»---
А тази „нощ“ не е нищо друго освен неспособността да възприемем гласа на собствения си вечен Дух без резонанса на тялото, който прави това възможно на земята, защото „Храмът“, който трябва да изградим, прилича, ако си послужим с друг образ, на симфония, нуждаеща се не само от композитора и неговия оркестър, но и от способния да я възприеме слушател! —
*
Тук говорещият спря и тримата мъже дълго и мълчаливо се взираха в морската шир, пресичана в момента от платноходка с развят флаг, която явно превозваше нови гости за вечерните тържества от близкия бряг на континента.
Масивни скалисти форми се издигаха в морето като могъщи стражници недалеч от брега. Окъпани в жълтеникаво-червена светлина, те подсказваха, че слънчевият диск, който — докато тримата приятели разговаряха — се бе вече скрил от погледа им зад една висока, отвесна стена на запад, щеше скоро да се оттегли, следвайки наклонената си траектория, от огряваната досега страна на земното кълбо.
Никой не искаше да мисли все още за връщане и „абатът“ реши да сподели някои свои притеснения:
— Казаното от вас е напълно разбираемо след всичко чуто досега и трябва да ви призная, че съм дълбоко развълнуван от онова, което ни разкрихте от повереното ви учение!
С безкрайните си радостни залпове жителите на този остров желаеха единствено да отпразнуват по своему деня на почитания от тях светец, но не мога да се отърва от чувството, че те, без да знаят, приветствуваха деня, ножелал да разкрие пред нас, събралите се на това място на древни мистерии, дълбокото действие на Духа, в чиято Светлиназагадката на човешкото съществувание получава толкова чудесен отговор...
Един-единствен въпрос остава в мен, макар много добре да разбирам, че той може в края на краищата да се окаже глупав. Всичко казано от вас буди въодушевление и радост в моето „сърце“, но изправено пред този въпрос, то се свива в тревога.
Може би твърде много неща в мен са все още в плен на земята и затова не ми се иска да направя съответните изводи, въпреки че бих могъл да ги направя. —
— Ако не се лъжа — прекъсна го по-старият, — двамата с вас се намираме сякаш в едно и също положение? —
И аз на свой ред се чувствувам в задънена улица, когато се налага да призная, че Духът може да намери спасение само в земното тяло, след като толкова много връзки на обич ме свързват с починали, които едва ли бих могъл да причисля към хората, постигнали спасение още тук, на земята.--