— Точно това ме смущава — прекъсна го „абатът“. — Тук аз чувствувам, че съм длъжен да направя един ясен извод, но у мен остава нещо, което съвсем не мога да окачествя като „лошо“ и което не ми позволява да стигна до този логичен извод!
Струва ми се ужасна мисълта, че всички, които съм познавал на земята и които смятаха, че ще постигнат по други пътища спасение, са намерили без изключение гибелта си!--
♦
Ала най-младият се усмихна и каза:
Моля да ме извините, скъпи приятели, но в случая вие сте склонни да направите прибързано извод, който съвсем не се налага!
Нямах никакво намерение да проповядвам учение, твърдящо, че са загубени всички, които не са успели да се съединят още тук, в земното си тяло, със своето духовно, вечно съзнание.
Казах само, че тук, на земята, за да постигнем тази цел, трябва да използваме и земното си тяло, че без резонанса, предлаган от земното тяло, не можем да я постигнем, докато живеем на земята. Казах още, че вечният духовен Човек е успял да се преобрази в съответствие с формите на земното тяло и че от тази духовно изградена връзка възниква възможност за спасение, от която бихме могли да се възползваме само докато живеем все още в това земно тяло, с което вечната ни същност се е свързала при „падението“ си в съзнанието на животинското тяло.--
От това обаче съвсем не следва абсурдното предположение, че след отделянето от земното тяло не съществува абсолютно никаква възможност за спасение!
Но ако ние можем — докато сме все още обвързани със земната си обвивка — да участвуваме активно в това спасително дело, в което силите на физическото тяло ни предлагат една изключително действена помощ, стига да съумеем да ги използваме, — то след като се отделим от него, ние сме принудени да се държим изцяло пасивно, така че нещо, което в земното тяло би могло да се постигне за няколко десетилетия, — после, ако си послужим със земните понятия за време, може да трае цели хилядолетия, ако не и еони! —
*
— Това вече е съвсем друго нещо — заяви физикът — и аз бих могъл много успешно да си обясня подобно усилващо действие на земното тяло с помощта на някои добре познати ми земни аналогии.
Същевременно ми става съвсем ясно, че за хората, осъзнали съществуващите тук взаимозависимости, няма по-важна задача от това, да посочат на своите ближни пътищата, по които те могат да стигнат още тук, на земята, до въжделеното единение с Бога. —
Нещо, което толкова често ми се е струвало странна и превзета игра на гностицизъм, ми се разкрива сега в една светлина, оставаща абсолютно недостъпна за обичайното дискурсивно мислене, и аз виждам, не без известен срам за себе си и за другите, колко лекомислено сме готови — несмутени от истинско духовно прозрение и самодоволни от многобройните наизустени фрази — да раздаваме преценки там, където сме напълно лишени от собствена способност да преценяваме...
Неимоверно глупави ми се виждат, след като разбрах тези неща, всички всезнайковци, убедени в гротескното си самодоволство, че са отхвърлили вечната мистерия, щом им се е удало, прилагайки собствените си тесногръди схоластични правила, да не оставят камък върху камък от ученията на истинските зналци и да вградят отломките им в жалките си понятийни категории!
У мен неволно изплува споменът за една клетка с маймуни, в която шегобиец бе хвърлил огледало. След многобройните си напразни опити да открият секрета му от обратната страна и като не знаеха какво още да предприемат с него, забавните животни започнаха яростно да го дъвчат, зъбейки се непрекъснато и негодувайки, че не виждат в него нищо друго освен собствените си разкривени мутри.--
Човек трябва сам да усети в себе си един, макар и слаб, отблясък от вечната духовна Светлина, ако иска да разбере, че великите учения на духовно пробудените Учители не могат да се вместят в шаблоните на късогледата мегаломания! —
Доста забавно е да се наблюдава как толкова много труженици в областта на спекулативното интелектуално знание изглеждат съвсем сериозно убедени, че постигналите духовно познание чрез себепревръщане, за които научаваме от вас, нямали никаква представа за различните възможности за заблуда, способни да подведат човека, търсещ познание. Тяхната заслепена от видимостта експериментална мъдрост е неимоверно горда днес с оскъдните си познания за душата, въпреки че за Светещите в Духа — както все повече се убеждавам — те още преди хилядолетия са били най-банална истина, над която собственото им духовно познание се е издигало по-високо от Сириус...