Радостен, че можах по този начин да запазя известно вътрешно равновесие, аз сигурно нямаше да бъда внимателен слушател, ако някой ми бе заговорил по онова време за неща като тези, на които посвещаваме сега толкова часове. —
Едва през последните години, когато мисълта за сбогуване със земята ми ставаше все по-близка и по-близка, положението се промени. Често нещо ме тласкаше да разлостя насила една порта, зад която сякаш се криеше тайната за „крайните неща“.--
Тъй като не се очертаваха изгледи да натрупам собствен опит, реших в крайна сметка да си съставя преценка въз основа на опита на други. Ето защо от толкова години вече се занимавам с онези проучвания, чието споменаване пред вас, млади ми приятелю, даде началния тласък на всички разкрития, за които сме ви задължени оттогава насам.
И в този случай не съжалявам ни най-малко, че съм отделил толкова ценно време за анализ на съобщенията, чиито автори са абсолютно безупречни в научно отношение и не биха се оставили да бъдат измамени от евтини фокуси.
Отдавна обаче си давам сметка, че въпреки всичко вървя по погрешна следа и че загадките на нашата нетленна духовност не могат никога да се решат с помощта на експерименти със сомнамбули и „медиуми“.
*
Аз също намерих вече началото на правия път!
Дали ми е отредено още тук, на земята, да го извървя докрай, — само висшите сили могат да знаят това! —
Нека сега благодаря на тайнствения промисъл, който ни предостави по време на това пътешествие възможността да доловим в себе си — макар и доста отдалеко — първите лъчи на вечната Светлина.
Чувствувам, че този, на когото се падна да дръпне малко встрани булото, скривало толкова неща от очите ни, отказва да приеме нашата признателност, но това не ми пречи да му благодаря от цялото си сърце! И понеже казва, че е само „ученик“, нека тогава ни постави под закрилата на ония, които той самият почита като Учители!---
*
А най-младият му отвърна и рече:
— Не друг, а аз трябва в случая да благодаря, че станах инструмент в ръцете на един висок промисъл, който ви сближи с мен и създаде условия да дам нещо от малкото, което сам мога да дам!
Ала вие нямате занапред нужда от мен, ако сте решени и в бъдеще, вече с пълното съзнание какво всъщност вършите, да се доверите на същото високо наставничество, на което, както вече знаете, и аз дължа своето познание.
«Искайте, и ще ви се даде!
Търсете, и ще намерите!
Хлопайте, и ще ви се отвори!»
Човекът, казал някога тези слова на своите съвременници, и днес е все тъй близо до земята. Малцината, за които ви говорих като за „Светещите на Прасветлината“, го познават като свой Брат в духовния му облик, в който той остава постоянно при земните хора — в духовната жизнена сфера на земята, — докато и последният от духовните човеци, принудени да се обвържат тук с човека-животно като последица на „падението“ си от високото сияние, не напусне отново земното си тяло...
Той е близо до всеки, който съумее да го „призове'1 чрез деянията и живота си, както и мнозина от неговите Братя, оставащи по същия начин при земята, макар отдавна да са напуснали земното си тяло!
*
Не е необходимо да знаем за съществуването на тези високи духовни помагачи, за да получим тяхната помощ, нито пък е нужно да се обявим на думи за следовници на оногова, когото те наричат, великия любещ“ и в чието лице голяма част от човечеството вижда свой Спасител. —
Такава помощ свише е била оказана на мнозина, макар те да не са знаели името на възвишения Учител и да не са чували за неговите духовни Братя, тъй като в случая не се иска нищо друго освен „вяра“, която се засвидетелствува на дело и не е изрично обвързана с едно или друго вероизповедание!
Разбира се, това сигурно знание се „проклина“ от всички, които предпочитат да поддържат илюзията, че спасението може да се постигне само чрез пълното обвързване с измислените от тях религиозни формули, но вечният Дух, на който си мислят, че служат тези хора, е още по-недосегаем за техните „проклятия“, отколкото за „благословиите“ им, давани от тях с твърдото убеждение, че единствени те имат правото да „благославят“ от негово име! —