Но и такова обвързване не е пречка придържащите се към дадено вероизповедание да получат същата духовна помощ свише; — няма всъщност никакво значение кого те си мислят, че трябва да почитат като свой помагач! —
Благочестивото население на този остров се моли днес на своя светия, но какъвто и да е бил тук, на земята, въпросният човек — все едно дали животът и деянията му заслужават оказваната му почит, или не, — молитвата, добила действена сила чрез живите действия на участниците в тържествата, ще стигне така или иначе до истинските духовни Помагачи. — Същото става и когато шейхът на пустинята възвисява сърцето си към Аллаха, или когато правоверният индус отправя молитви към някое от Божествата на своя пантеон, създаващ толкова гротескно впечатление у нас, хората на Запада.--
Дори дивакът в своето украсено с фетиши светилище може да получи същата помощ, стига с всичките си действия да изпълни предпоставките, доколкото му е възможно да ги изпълни при неговото равнище на познание.---
*
Това е същинският смисъл на „благовестието“, дадено някога на човечеството от Учителя от Назарет, но и до ден-днешен рядко се среща човек, който да го разбира! — Едни са се старали да откъсват все повече от земята всичко духовно, възвестено в него, превръщайки го в нищожни, призрачни изпарения някъде високо над облаците, докато други са полагали непрекъснати усилия за толкова тясно амалгамиране на Духа с материята, че в края на краищата не са забелязали как в ръцете им малко по малко е останала само материя.---
Който обаче е решен да намери в себе си Духа, не бива да забравя, че може да го намери само преобразен по формите на материята, — нито затънал в материята, нито пък откъснат като призрачно съновидение над всичко материално!
♦
Единственият начин за Духа да бъде по някакъв начин осъзнат от даден индивид, преди още да се е съединил с неговото собствено съзнание, е да създаде възможност това отделено все още от него съзнание да почувствува и съпреживее светлия вътрешен живот на човек, чието съзнание се е съединило вече с Духа! —--
По всяко време на нашата земя има само неколцина мъже, без остатък съединени с Духа, — аз ви говорих вече за тях като за Светещите на Прасветлината!
*
За да се доближим до тези човеци, не е необходимо да се срещнем с някого от тях, а още по-малко да ги познаваме всички, защото това доближаване не зависи нито от тяхна, нито от наша страна от някакъв произвол или лични предпочитания, — единствено собствената ни вътрешна нагласа, произтичаща от делата и живота ни, решава дали ще можем да съпреживеем нещо от тяхното съединено с Духа съзнание, или не!-----
А който е станал способен да сподели това съзнание — макар и като най-далечен проблясък, — то никой, дори самият Бог, не е вече в състояние да му попречи да го стори! Колкото повече укрепва тази своя способност, толкова по-голям приток на сили ще получи той от духовната сфера, където пребивава съединеното с божествения Дух съзнание на тези Майстори на познанието, — толкова по-голяма помощ ще получи от всемогъщите духовни потоци, насочвани от вечно дейната по законите на Духа воля на „Светещите“!---
*
Който разбере веднъж всичко това, той е вече доста напреднал по своя път, водещ към единение на самия себе си в Духа!
На него и през ум няма да му мине да смята тези Майстори за заблудени сектанти и отнесени мечтатели, нито пък да вижда в тях някакви „нечовешки“ полубогове или суетни фокусници!--
Аз, скъпи приятели, ви поставих вече в „силовото поле“ на тази помощ свише...
Повече не мога да направя, но нищо повече не би могъл да стори и никой от онези, за които ви говорих и на които дължа всички свои познания!
Единствено от вас самите зависи сега кои сили ще съумеете да „усвоите“ от това духовно „силово поле“!---
Благодарете тогава на “Бога”, който е скрит в самите вас като в дарохранителница, за оказаната милост, — не на мен, защото единственото, което можех да направя, бе да дам първоначалния тласък за пробуждането на вашата воля! —