*
Скалистите урви, извисяващи се над морето недалеч от брега, отдавна вече плуваха в опалова мараня и само един последен отблясък от деня открояваше все още осветените и сенчестите им страни.
Над главите на тримата приятели вече блещукаха първите звезди, когато те най-после решиха да напуснат това свещено място и да поемат обратно по пътеката, водеща към малкия град от другата страна на острова.
Стана съвсем тъмно, преди пътниците да стигнат до странноприемницата, където щяха да намерят подслон през следващите няколко дни.
Тук те вечеряха, но тъй като нито им се спеше още, нито им се искаше да се върнат на дълбоките теми, обсъждани днес край пещерата на Митра, решиха да отидат до малката „пиацета“, където местното население и гостите на острова се разхождаха като в празнична зала, радвайки се на веселите мелодии, изпълнявани въодушевено от местния оркестър.
РАЗХОДКАТА ПО МОРЕ
След като празничното ликуване на веселите островни жители отстъпи отново място на всекидневните задължения, около тримата приятели се възцари божествен покой, който им позволи да отпуснат най-после нервите си, уморени от непрестанното съзерцаване на все нови и нови чудеса.
При всяко пукване на зората те не пропускаха да се насладят на блесналото се до-където поглед стига море, което сякаш не yспяваше да побере огромното изобилие от лъчи, изсипващи се безспир отгоре му от сияйната небесна Шир.
Нищо чудно, че в сърцата им постепенно се зароди желанието, преди да си вземат сбогом от острова, да направят, окъпани от слънчевите лъчи, една обиколка около него по това море от светлина.
*
Едно ранно утро те се спуснаха по дългите, криволичещи пътеки; до брега, където вече ги чакаха двамата гребци и една масивна рибарска лодка, наета предния ден за предстоящата разходка.
Провизиите, необходими за излетниците и техните придружители, бяха вече донесени на място и подредени в кърмата на тежката гребна лодка, където бяха добре защитени от по-късните жарки слънчеви лъчи.
Докато се отдалечаваха от брега навътре към морето, една голяма платноходка кръстосваше залива пред малкия пристан с издути от прохладния утринен бриз жълти платна.
Високите червеникави канари се издигаха като исполински кули, а потъналите в зеленина бели вили по върховете им сякаш едва се крепяха и отдалеч приличаха на детски играчки.
Описвайки широка дъга, лодката заобиколи първо отвесните скали, за да може излетниците да се насладят от известно разстояние на величествения изглед.
След това гребците се доближиха до острова, давайки възможност на пътниците подробно да разгледат геологичната структура на скалния масив.
Отначало пресякоха неширокия морски ръкав, отделящ острова от континента.
Оттатък, в далечината, се нижеше в благороден ритъм верига средновисоки планини, над която тук-таме се издигаше по някой по-висок връх.
Цялото крайбрежие на континента бе все още забулено от леки изпарения и отдалеч приличаше на пастел, изпълнен в богата гама приглушени тонове от светлорозово до бледосиньо.
От лодката, в която седяха, пътниците не без почуда наблюдаваха как лъчезарното зеленикаво-синьо море добиваше все по-невероятна прозрачност, а камъните и различните видове водорасли по дъното му се очертаваха толкова отчетливо, сякаш обхожданите с поглед дълбини бяха празно пространство. Това им навяваше някаква смътна тревога, като че ли лодката се плъзгаше над пуста, зейнала пропаст.
Далеч на хоризонта няколко тесни ивици бледовиолетови облаци висяха над морето като последни свидетели на отишлата си нощ, почти погълнати вече от розовото зарево на утрото, което постепенно се просветляваше в златисто, за да се прелее лека-полека още по-нагоре в ярко жълто-зелено и да се разтвори накрая в сияйната тюркоазена синева.
Човек трябва сам да е преживял подобно зазоряване над южното море, за да схване цялата му хубост!--
*
Сега лодката с тримата приятели се движеше плътно до островния бряг.
Стърчащи скални калета се редуваха с непристъпни оврази. Тук-таме се отваряха стръмни падини, изпълнени почти до самото море с маслинови горички, лимонови градини, портокалови насаждения и миртови храсти.
Високите крайбрежни канари, пред чиято гледка приятелите се бяха прехласвали само от острова, образуваха сега внушителен портал и гребците не пропуснаха да прекарат лодката под скалистия му свод.
Много ясно се виждаше вече мястото, където се намираше пещерата на Митра, близо до която една от предните вечери бяха водили толкова важен разговор.