Лесно можеше да се различи и стръмната пътека, по която дошлите откъм морето жреци вероятно са се изкачвали в древни времена до светилището.
Още няколко удара с греблата и на високата седловина, заграждаща ширналата се плодоносна долина, излетниците зърнаха белеещия се град, — този път той им се показа от другата страна на острова, след като току-що го бяха видели високо над малкия пристан.
Започващ от пристанищния квартал, градът сякаш растеше нагоре и увенчаваше с корона от зъбери седловината, закриляна отляво от най-високия планински хребет на острова и заобиколена отдясно с по-скромни възвишения.
*
През цялото това време тримата приятели се бяха отдали единствено на съзерцание на цялата красота, която се разкриваше пред погледа им, а лодкарите — изпълнени с немалко гордост от възхитителното си отечество — не се уморяваха да дават различни обяснения, сочейки една или друга особено красива забележителност.
Потта отдавна капеше от челата им и не беше трудно да се види, че те едва ли биха се отказали от малко почивка, преди да се впуснат в оставащата им по-голяма част от обиколката на острова.
Недалеч оттам, където се намираха сега, имаше малък кей за рибарски лодки.
Няколко живописни, ниски къщички опасваха малкото заливче, а на брега, под жарките слънчеви лъчи, съхнеха опънати мрежи.
Пътниците предложиха лодката да бъде насочена натам и когато стъпиха на сушата, те също се зарадваха на възможността да сложат за известно време край на неподвижното си седене и да се поразтъпчат на твърдата земя.
Забавно им беше и да погледат младежите, намерили тук подходящо място за къпане и показващи уменията си на изкусни гмурци. Рибарите, които подготвяха принадлежностите си за следващия нощен улов, също привлякоха вниманието им. Заедно с двамата братя, довели ги с греблата си дотук, те се подкрепиха със сочни плодове от взетите в лодката припаси.
Не след дълго потеглиха отново и скоро малките рибарски къщи се виждаха само отдалече. Все по-големите вълни, плъзгащи се под кила на лодката, я понесоха към стръмните урви на запад покрай могъщите отвесни скали, прекъсвани на отделни места от тесни процепи и искрящи в пъстри багри пещери.
От тази страна на острова, потънала сега в сянката на високите канари и стърчащата над тях планина, Франческо, по-младият от двамата гребци, знаеше едно място за почивка, което сигурно не беше неизвестно и на по-големия му брат, но което той възхвали най-гръмогласно като свое собствено откритие.
Именно тук излетниците възнамеряваха да спрат за обед, да поостанат, докато слънцето не превали планината и чак тогава да пристъпят към последната част от обиколката до мястото, откъдето бяха тръгнали сутринта.
*
Гребците трябваше да се напрегнат яко, за да преодолеят вълнението. Наложи се дори да излязат в открито море, за да се отдалечат от рифовете, опасващи като островърха ограда отвесните скални стени.
Накрая двамата братя решиха, че е дошло време да обърнат лодката отново към острова и насочиха кила й право към едно светло петно на далечния бряг.
Когато се приближиха, пътниците различиха очертанията на плитко, защитено от вълните заливче и — над голям сипей от избелени от морето камъни — идилична тревна тераса с миртови храсти, възтъмни лаврови дървета, евкалипти и маслини: — едно наистина вълшебно и гостоприемно кътче.
С помощта на поредната, изкусно използвана вълна, лодката скоро докосна дъното и след като излетници и гребци обединиха усилията си, за да я изтеглят от морето на каменистия склон, те най-сетне се почувствуваха в безопасност и се изкачиха по сипея до очакващата ги ливада.
Двамата рибари донесоха кошниците с храната и напитките, взеха полагащата им се част и се върнаха при лодката си, за да похапнат и да отдъхнат настрани, карайки излетниците да се питат защо същите тези хора, които им бяха препоръчали това място като особено красиво и приятно, се отказваха сега да вкусят от прелестите му.
Това всъщност се дължеше не на нещо друго, а на удивителния такт на синовете на Юга, който повелява и най-непретенциозният от тях да бъде любезен с проявяващия разбиране към него чужденец.
*
Наистина в големите градове се срещат какви ли не хора, но там, където е могло да се запази чисто благородството на расата, и най-бедният носи дрипите си като принц и величието на вътрешното му достойнство заслужава особено удивление, защото във всяка житейска ситуация той чувствува какво подхожда на неговото положение и въпреки подчертаната свобода на обноските си не излиза никога извън ролята, която съдбата му е отредила в суетнята на този земен живот...