Двамата братя разбираха много добре, че излетниците сигурно предпочитат да останат сега насаме и колкото и да им се искаше на свой ред да се изтегнат на същата поляна, както бяха правили неведнъж по празници с жените и децата си, това би им се сторило днес като кощунство, като провинение, което вечно би останало да тегне над тях. — *
Всички се подкрепиха със завиден апетит. На острова нямаше извор с питейна вода, но затова пък земята му раждаше вкусни плодове, утоляващи чудесно жаждата след пикантната храна. Не липсваше естествено и сок от местните лозя, но той бе толкова силен, че не можеше по никой начин да замести водата. —
След като бяха достатъчно отпочинали, най-младият от тримата взе думата и каза:
— Мястото, където решихме да отседнем днес, ми напомня много за друго едно място, останало незабравимо за мен с получените преди доста време напътствия от моя висок Учител.
Това стана по време на пътуването ми из Изтока, предприето с материалната подкрепа на баща ми, преди да се отдам на новото си поприще.
Намирах се, както и тук, на един остров, лице в лице с морето, и бяхме по същия начин заобиколени от миртови храсти и лаврови дървета, — само тревата бе много по-оскъдна и липсваше онова изобилие от цветя, което радва окото ни тук.
Ненадейно се наложи да се видя отново с моя Гуру и срещата ни се състоя при доста странни обстоятелства.
Hо след като сме установили вече толкова тесни отношения на разбирателство помежду си, всичко това бихте могли да чуете и вкъщи, седнали около камината някоя зимна вечер, когато бурята реве и навява сняг пред прозорците. —
Имах предвид преди всичко учението, което ми бе разкрито през онези дни и върху което бих могъл сега да се спра по-подробно, за да увенчаем делото, довело вече до толкова плодотворни резултати през съвместния ни излет.
— Не знам какво точно сте избрали да споделите с нас днес — прекъсна го най-възрастният, — но мисля, че ние, двамата по-стари членове на нашия малък кръг, сме напълно единодушни, че можем да имаме само полза от него, така че онова, което имате още да ни кажете, ще намери в наше лице своите най-внимателни слушатели!
— Така мисля и аз — допълни излъчващият видимо задоволство „абат“. — Направо невероятно е това, което успяхте вече да направите с нас, двамата старци, за късото време, откакто се решихте най-после да повдигнете малко „булото“!--
Почти съм готов да ви се разсърдя, че макар да сте били и по-рано толкова често заедно с нас, вие упорито сте пазили своята тайна от нас, „профаните“!
Сигурно във вашите очи сме били закоравели „скептици“, но не може да не знаете, че скепсисът и мистиката се намират в много тесни родствени връзки помежду си! —
Ако човек не носи в себе си своя дял скептицизъм, той няма никога да изпита и потребността да узнае какво всъщност става зад завесата, украсена с най-различни изображения, в които му внушават да вярва безрезервно...
Както обаче видяхте, ние „скептиците“ съвсем не сме толкова непоправими, колкото може би сте предполагали!
Целият ни скепсис не е в крайна сметка нищо друго освен прикрит копнеж да повярваме, но днес за жалост се полагат неимоверни усилия това да става дяволски трудно!
Наистина ако на човек внезапно му се покаже, както това е станало с вас, че зад всички тези догматични постулати се крие всъщност една или друга безспорна, макар и доста неумело формулирана истина, той, разбира се, ще отвори очи и уши и ще сведе заключенията на рационалистичното мислене до естествено присъщите им граници!--
Ала кой в наши дни е бил удостояван с такива откровения?! —
Повечето люде предпочитат да си живуркат, доколкото им позволяват външните обстоятелства, без да ги е грижа нито за смъртта, нито за дявола, примирявайки се с нещата, които не могат да разгадаят.
А успеем ли да вникнем правилно в онова, което ни дадохте по време на сегашното пътуване, ние се хващаме за главата и не проумяваме защо човечеството продължава да се върти като ужилено около собствената си ос, без изобщо да подозира, че си остава все на едно и също място!
Защо нашите деца не знаят още нищо за тези неща!---
Нима всяко ново поколение ще трябва да преоткрива за себе си колко прави две и две??
Ала ето че се разприказвах! Моля да ме извините, защото единственото ми желание е да научим още нещо от нашия млад приятел, съумял да събере толкова опит! —