*
Междувременно слънцето се бе показало иззад планинския хребет. Напредвайки по своя път, то бе обходило другия склон на острова, бе преминало зенита и се бе запътило вече надолу към морето, макар да висеше все още достатъчно високо, за да не изпитва за момента боязън, че водата ще го погълне.
Все пак лъчите му започваха вече да се обагрят в жълтото на първите вечерни часове, към светлината му постепенно се добавяха и розово-червени оттенъци. В далечината небето се разгаряше във все по-сияйна сплав от багри, но и близките участъци започваха да се насищат с по-топли тонове.
Окото поглъщаше жадно това великолепие и приятелите неизбежно се питаха как са понасяли досега сивото всекидневие на северните ширини...
Очевидно само най-смелите са дръзвали навремето да изберат тези тъй негостоприемни места, — а може би най-бедните са предпочели суровите, лишени от слънце лета пред неизбежността да останат и занапред послушни слуги на богатите си съплеменници, въобразили си, че изобилието на Юга е дадено само за да удовлетвори ненаситния им ламтеж към наслаждения.--
*
Ето какви мисли кръжаха в главите на тримата приятели, когато след кратка пауза най-младият взе отново думата и каза:
— Повярвайте ми, скъпи приятели: за мен е крайно неудобно да заставам пред вас все в ролята на поучаващ, въпреки че сте толкова по-възрастни от мен. Вие самите ме наричате свой млад приятел“ и това ме кара да предполагам, че на отделящите ме от вас години се опитвате да погледнете като на някакво извинение за много неща, които ви се струват странни в мен, макар вече да знаете, че тази въображаема „странност“ си има своите основания!--
Но двамата по-възрастни го прекъснаха в хор и заявиха решително колко голяма чест е за тях, че по-младият ги е приел като свои и че са го чувствували по-млад само затова, защото те самите са се мислили за твърде стари да надмогнат една толкова рязка промяна в своя начин на мислене.--
*
Дълбоко покъртен, най-младият продължи с развълнуван глас:
— О, приятели! Колко условни всъщност са понятията „младост“ и „старост“ и колко малко значат те в сферата на Духа!
За „възраст“ там се признава единствено времето, изтекло за духовния Човек на Вечността от оня ден, който му е дал първия импулс за връщане в неговата Прародина.
Значително по-млад и от двама ви на земни години, в Духа аз сигурно съм “,по-стар” от вас, защото иначе едва ли щях да изживея онова, което изживях.--
Това ми вменява в дълг да ви поучавам, въпреки че съвсем не държа да влизам в ролята на „наставник“!---
А и единствената ми „заслуга“ за всичко, на което ви уча, е че съм съумял да го облека във форма: — просто ви предавам онова, което самият аз навремето съм получил.
И така, днес искам да ви говоря за онова, което ми бе казано някога на едно място, приличащо много на това тук, и ако сте настроени да ме изслушате, ще научите доста неща, останали премълчани досега от мен.
Въпросите, обсъждани от нас по време на този излет, могат да бъдат разгледани в най-различна перспектива, като от всяка нова гледна точка пред нас се разкрива все нова и нова картина!--
Ала онова, което имам намерение да споделя с вас днес, е свързано с вече казани от мен неща, така че то ще хвърли допълнителна светлина върху тях.--
Ще оставя да говори самия Учител, както бе говорил някога и на мен, когато го срещнах отново на южния остров и той пожела да се разкрие пред душата ми...
Ето собствените му думи, взети от моя дневник:
*
«Далеч сме тук от гибелните, незнаещи граници щения на западния свят!
Далеч сме от всичко онова, към което внуците на твоите прадеди се стремят като към най-голямо благо в живота! —
На този остров, който ни носи, само ние двамата дишаме сега, защото само ние дишаме съзнателно! —
Единствени ние се опитваме да си представим онова, което едно по-висше Битие би мото да види в нас...
Така че нека те запитам сега, — теб, когото душата ми обича, — как можеш да почувствуваш себе си, без да се стъписаш — пред неизмеримите простори на своята душа!? —
Ти обаче ми отвръщаш:
„Дошлите преди мене съвсем не са били по-различни от мен, но са съумели да овладеят живота по-добре от мнозина, които срещаме днес!
Защо да се издигам сега във вътрешното си чувство над всички свои предшественици до висота, от която не бих имал никаква полза, ако днес ми се наложи да напусна завинаги тази земя?!“