Те неволно поеха дълбоко дъх, когато прохладният вечерен въздух погали челата им.
Цялата околност беше сякаш потънала в опалесцираща мараня. Пинии и кипариси открояваха контрастните си силуети в бледо-златистото вечерно небе и близкото море, искрящо като вътрешността на гигантска бисерна мида, се сливаше при едва доловимата линия на хоризонта с далечните млечно-синкави въздушни маси.
Отначало тримата се отправиха към група евкалиптови дървета — пресечна точка на два пътя, единият от които беше проходим за коли и през поля и маслинови горички, между две редици брястове и черници, свързани с неизбежните лозови гирлянди, водеше към града, докато другият, по-приятен за пешеходците, а и по-къс, се устремяваше най-напред към морето и после лъкатушеше край брега, ту покрит с антични плочници, ту минавайки през пясъци и водорасли, за да стигне до първите зидове, ограждащи парковете на градските вили, над които стърчаха кипариси.
Като по взаимна уговорка те поеха надясно по втория път. Всички вдишваха с растящо задоволство соления морски въздух, чиято тръпчива прохлада се усещаше все по-силно.
Стигнали до брега, пътниците неволно се спряха за миг, обзети от винаги новото чувство за необятност, внушавано от бляскавата като атлаз морска шир.
До този момент бяха отронили само отделни думи, отнасящи се до променения от настъпващата нощ вид на околността или възхваляващи красотата на тези места, цялото южно великолепие на италианския пейзаж.
Но когато продължиха покрай морския бряг, мъжът с побелялата брада си спомни за въпросите, свързани с необичайните разкрития на младия им колега, които му даваха повод да смята няколкото следобедни часа в селската остерия едва ли не за по-ценни от някоя новооткрита, отдавна изчезнала книга от дълбоката древност. А той имаше обичай да се рови непрестанно из повече или по-малко достъпните му библиотеки в търсене на подобни съкровища и вътре в себе си бе все така убеден, че не би могло да има каквото и да е придобито някога от хората познание, което да не е записано в някоя книга.
Едва днес у него се прокраднаха леки съмнения, но те не бяха още в състояние да разколебаят това му убеждение.
Може би книгата, хвърляща светлина върху всички тези въпроси, просто не бе попаднала до днес в неговите ръце...
*
РАЗГОВОРЪТ НА МОРСКИЯ БРЯГ
Моля за извинение, уважаеми колега — обърна се възрастният към най-младия, — но по всички тези въпроси, за които ни говорихте днес, не може да няма някаква специална литература, при все че въпреки усърдните си търсения не съм успял до ден днешен да попадна на нея?!
И тъй като след този въпрос младият го погледна с нескрито учудване, той продължи:
— Не искам да кажа, че очаквам да има съвременни трактати, посветени на тези специални въпроси, но всичко това не може да не е било вече известно на хората от миналото, затова сигурно съществуват книги, даващи една по-подробна ориентация по обсъжданите от нас проблеми.
Бих се заловил, въпреки напредналата си възраст, с изучаването на санскритски — нещо, което за жалост пропуснах да сторя досега поради други ангажименти, — ако можете, опирайки се на известни указания от страна на вашия ориенталски наставник, да ми посочите някои отправни точки в това отношение! — После вече ще потърся начин да си набавя самите книги.
Та нали всичко, занимавало някога човешкия дух, се намира изложено и в книгите, а и при цялото доверие, което изпитвам към казаното от вас, аз придавам особена — бих казал дори неоценима — стойност на възможността да намеря, така да се каже, авторитетно потвърждение за него в древни, неоспорими текстове!
Може да говорим каквото си искаме, но твърденията на отделния човек винаги увисват някак си във въздуха и само ако знаем как да ги съпоставим в исторически план, можем да стигнем до подобаваща преценка за тях! —
*
Докато възрастният изреждаше доводите си, смайването, изписано по лицето на младия му приятел, все повече се засилваше и преди да успее да вземе думата третият събеседник, който също се канеше да възрази, той заговори със зле прикрита иронична усмивка:
— Значи смятате, ако съм ви разбрал правилно, че в този земен живот не можем да преживеем нищо, без да сме упълномощени за това от вече изразеното становище на някой наш предшественик?!?
Но по-старият го прекъсна:
— Не, млади ми приятелю, не бива да приемате толкова буквално казаното от мен!
Ала сам знаете, че всяко научно познание по света се приема за истински валидно, само ако може да се опре на авторитета на доказали себе си предшественици!