Имах вече случай да ви кажа днес, че истинският опит в областта на Духа по-скоро изостря, отколкото замъглява външните възприятия. Нека добавя сега, че притежаващите висше духовно познание, каквото не може да се постигне на земята освен при някои точно определени условия, съвсем не се оказват непригодни за външния живот! Напротив, тъкмо то им помага да използват по най-интензивен начин дарбите, които природата им е отредила за този живот!
Наистина жалка би била една „духовност“, очакваща от стремящия се към нея да се откаже от удоволствията на земния живот, които не са изрично осъдителни от морална гледна точка, само и само да не я излага на опасност! —
Онова, което може да се откупи с цената на подобно самоотречение от земните удоволствия, няма абсолютно нищо общо с действителния Дух!
Характерен белег за пробудените и оживелите в Духа е, че те не се отличават с никакви особености в поведението и начина си на живот от своите съвременници и съотечественици, че живеят като всеки друг порядъчен човек, оставайки далеч от всякакви идеи за реформиране на света, защото много добре знаят, че никаква форма на човешкия живот на земята не може да попречи на духовното пробуждане на човека, но че това пробуждане може, напротив, да бъде възпрепятствувано от прекалена загриженост за формите на обществен живот, дори когато тази загриженост е породена от най-благородни мотиви! —
*
— Всичко това — вметна физикът — звучи точно така, както бих очаквал, ако имах вече някаква представа за съществуването на тези човешки въплъщения на Духа!
Ако съм виждал нещо отблъскващо и противно в днешните тайни общества, претендиращи че водят своите адепти към Духа, това е невероятният страх на тези хорица от всяка преливаща от сила, жизнеутвърждаваща изява!
Не разбирам за какво ми е потребен „дух“, превръщащ привържениците си в страхопъзльовци, които не смеят да поднесат и хапка към устата си, без да се измъчват от тревогата, че тя би могла да попречи на развитието им, и които във всяко човешко деяние виждат скрити клопки на сатаната!
Трябва от друга страна да ви призная, че започвам постепенно да свиквам с представата за вашата „Бяла ложа“!
За мен не е нещо фантастично, че хората биха могли да установят съзнателна връзка помежду си с помощта на някакъв вид етерни вълни или нещо подобно. Макар аз самият да нямам още собствен опит в това отношение, не съм все пак толкова ограничен, че направо да отрека възможността за подобна връзка! При това потвърждението за нея идва от човек, за когото, млади ми приятелю, много добре зная, че не е дърдорко и че има достатъчно самокритично чувство, за да не стане жертва на евтини фокусничества!
А допуснем ли възможността за осъществяване на подобна духовна връзка с помощта на някакъв хипотетичен трептящ носител — това неволно ме подсеща за електромагнитните вълни на Херц, — тогава е близко до ума, че такъв контакт би могъл да бъде установен с някакъв вид централа на човешкия дух тук, на земята. В този случай крайно желателно би било подобен контакт да доведе до такова разширение на познанието, каквото забелязваме днес у вас. —
Може би ще ми разрешите сега да ви запитам направо как самият вие сте стигнали до този контакт и дали някой като нас също би могъл да го установи, все едно дали е удостоен или не да стане „чела“ като вас?!
Ако не се лъжа, вие дадохте преди малко да се разбере, че всеки порядъчен човек може да се включи, така да се каже, в токовата верига на тези Майстори на духовночовешката същност, както и да се наричат те?!?
Така нещата придобиват особено практическо значение и аз бих искал да се запозная поне с условията, при които това може да се осъществи.
— И аз имам същата молба — допълни мъжът с бялата брада. Застанал на фона на здрачаващото се вече меднозлатисто небе, той самият можеше лесно да мине за някой възрастен ориенталец, въпреки че потеклото му беше от Бретан.
*
— С най-голямо удоволствие бих изпълнил желанието ви, скъпи приятели — отвърна най-младият от тримата, — но тази вечер едва ли бих могъл да добавя нещо съществено към вече казаното. Ако искам наистина да ви запозная с всичко онова, което би трябвало да знаете, за да може да си изградите собствена преценка за нещата, ще се наложи да посветим още не един час на тази тема. А и не би било зле да си помогна, като прегледам някои предишни записки от моя дневник, които са толкова ценни — на езика ми е да кажа: толкова свети — за мен, че ме съпровождат при всичките ми пътувания.