Когато излезе отново на улицата, Елетра закри лицето си с яката на якето и тръгна нанякъде без определена цел. Без никакви мисли в главата, а в краката — единствено желание да отиде някъде далече. Представи си, че се обажда на Валтер, бившия й приятел. Наскоро приключила връзка, която все още я изгаряше отвътре. Той беше поставил на преден план желанието на родителите си пред любовта си към нея. Да набере номера му, щеше да е лесно, но не можеше.
Имаше нужда от някоя приятелка. Насочи погледа си към телефонната кабина в центъра на площада и пусна в малкия сребърен процеп всички монети, които намери из джобовете си.
— Ало?
В гърлото й заседна буца, гласът й се процеждаше с усилие през плътния мрак на страховете й.
— Естер?
Достатъчна беше само една дума, онзи съкрушен тон на гласа и приятелката й подскочи веднага на стола.
— Кажи ми къде си, ще дойда при теб.
— Не, недей. Късно е, а и Сара има нужда да бъде малко с майка си.
— Не започвай да се правиш на супержена пред мен, знаеш, че не минава. Кажи ми къде си — настоя Естер от другата страна на линията. Познаваха се от деца.
— Чувствам, че се задушавам, Естер, струва ми се, че ще полудея — промълви. — Пекарната затваря, увеличаващите се медицински разходи за Еда сега, когато докторът иска да опита нова терапия. Правят всичко възможно да я държат жива, но нищо не се променя, нищо, и не зная още колко дълго мога да си го позволя.
— Елетра…
— Нямам вече работа, Естер, не зная какво ще правя утре, как ще плащам сметките, нямам дори смелост да отида при майка ми да видя как е, самата мисъл да я видя пак в онова легло, обградена от тръби, ме парализира. Вече не знам какво да правя… аз… не знам, Естер, не знам. Иска ми се единствено тя да ми каже какво трябва да направя, да е тук с мен, но няма никой. Няма никой, Естер.
— Аз съм тук — отбеляза отново приятелката й. — И Еда също, тя е с теб, Елетра, майка ти те чува, когато й говориш. Една майка никога няма да изостави детето си, затова отиди при нея, а после ела право у нас, трябва да говоря с теб.
Елетра избърса разтеклата се по бузите й спирала в маншета на якето. Познаваше добре този тон.
— Не мога да приема повече пари от теб, знаеш.
— Гордостта ти може да бъде спокойна. Продадох голяма част от оборудването благодарение на контактите, които баща ми имаше, когато работеше в същата сфера, и съвсем скоро парите ще пристигнат.
Една въздишка изпълни мълчанието в телефонната връзка.
— Наистина ли?
— Да, но трябва да ми обещаеш нещо.
Елетра извади от джоба си последната монета и я пусна в процепа.
— Какво?
— Че ще използваш част от парите за някакво пътуване.
По линията се разнесе смях.
— Останах без работа, майка ми има нужда от лекарства, които струват цяло състояние, а аз съм на ръба на нервно изтощение. Извинявай много, но не смятам, че моментът е подходящ за круиз до Карибите — каза с ирония.
— Нямам предвид, че трябва да идеш кой знае къде — отвърна Естер обидено. — Както ти казах, следващата седмица ще започнат да пристигат първите суми, така че засега парите не са проблем. И освен това при всички случаи е по-добре ваканция, отколкото да плащаш на психотерапевт в продължение на години, не е ли така?
— Естер… — възрази Елетра, но приятелката й я спря.
— Моля те, поне веднъж направи каквото ти казвам — повтори нежно.
Елетра се усмихна, напълно убедена, че решението, предложено от приятелката й, съвсем не е най-доброто, но като се замисли за настоящия момент, единственото й желание беше да избяга възможно най-далече. В крайна сметка Естер имаше известно право.
2
Седнала в чакалнята на клиниката, където беше настанена майка й, Елетра отново си даде сметка, че дори няма смелост да стои в стаята заедно с нея. Стискаше в ръка медальона с образа на света Елизабета Унгарска — покровителката на пекарите, в която Еда вярваше толкова силно, че вкъщи й беше посветила малък олтар. Не знаеше защо този ден го беше взела със себе си. Беше го видяла на нощното шкафче и беше изпитала нужда да го вземе със себе си. Светицата в дланта й имаше замечтано изражение, което вдъхваше спокойствие, такова, каквото за трийсет и три години Елетра не беше изпитвала никога. Обърна го с пръсти и се вгледа в надписа на ръба: Ĭle du Titan. Никога не беше му обръщала внимание. Това име не й говореше нищо особено, но предположи, че е част от тайните от нейното минало, които Еда не беше споделила с нея.