От вестоносеца нито следа, погълнат от гъстия мрак, спуснал се и над мислите й.
Затвори вратата и се подпря на нея.
„Кой иска да ме накара да мълча и каква тайна се крие между тези стени, че чак трябва да се запази чрез заплаха?“ — се запита, замисляйки се отново над написаните върху хартията думи. Притисна бележката до гърдите си. „Какво крие това място и какво общо имам аз с тази история?“
Въпроси, помисли си Елетра, поглеждайки часовника, които щяха да придружат дългото й пътуване към утрото.
7
Лошите дни са точна наука, повтаряше винаги Еда. Когато се задава такъв ден, въздухът става тежък, а светлината прекалено силна и предметите започват да издават сигнали, за да те предупредят да стоиш далеч от тях.
На Елетра непрекъснато й се случваше като дете, но онази сутрин не пожела да се вслуша в сигналите и предизвика истинска катастрофа. Докато приготвяше закуската, сложи в млякото на Никол горчив мед от кумарка вместо от асфоделус и прегори омлета на Доминик, навличайки си поредица от погледи, последвани от затръшването на вратата. Когато след това реши да пресипе бутилката с мляко, която й беше донесла Леа, врялата кана се изплъзна от ръцете й, образувайки снежнобяла локва на пода.
— Днес не ми е ден — изпуфтя, мятайки кухненската кърпа на земята. В главата й все още се въртеше тайнственото послание, сега скрито между страниците на романа, който беше донесла със себе си, далеч от недискретни очи. Беше размишлявала цяла нощ над тези думи, за човека и причината, поради която беше изпратил именно на нея това предупреждение, но всяка следа водеше до задънена улица, а на нея й беше дошло до гуша от странности. Така или иначе да сподели с Леа, беше немислимо, предвид начина, по който избягваше въпросите й, както не можеше да го направи нито с Никол и Доминик, които не знаеха нищо за майка й. Действително ясно беше, че миналото на манастира за всички жени, които го обитаваха, е неприятна тема. Всеки опит да постави въпроса накрая биваше или игнориран, или още по-зле — възпрепятстван.
„По-добре да действам“ — помисли си, като се захвана да почисти кухнята, но когато излезе, за да отиде да напълни кофата от кладенеца, от двора забеляза, че вратата на старата капела е отворена. След огромното физическо усилие изпитваше нужда да се откъсне за момент от целия свят и спокойствието, което цареше сред скамейките на малката зала, изглежда беше идеалното за тази цел, затова остави кофата до вратата и влезе. Пристъпи на пръсти, докато тялото й привикваше бавно към прохладата на помещението, но всяко намерение за смиреност се изпари веднага щом обърна поглед към стария олтар. Някакъв мъж стоеше на една стълба пред картината на умиращия Христос с четка между пръстите и изцапана с боя риза. В краката му — платно със същите размери, покрито с кърпа.
— Мога ли да зная кой сте? — възкликна. Плътният й глас се извиси заплашително из малките кораби на капелата, изплашвайки мъжа на стълбата, който започна да се олюлява застрашително, преди да успее да се закрепи, хващайки се с две ръце за двете дръжки, така че да премести тежестта в посока към стената.
— По-скоро мога ли аз да знам коя, по дяволите, сте вие? — отвърна мъжът. Когато се обърна, Елетра го разпозна веднага. Това беше художникът, когото беше видяла на скалите. Не можеше да забрави очите му, дори и да искаше.
Не разбираше какво прави там, дали я беше познал, или каква беше връзката му с манастира, но въпреки хаоса в ума й не успя да помръдне и мускулче. Остана неподвижна насред централния кораб, с парализирани от изненада мисли, преди да свие юмруци и да възвърне бойното си изражение.
— Гостенка на Леа, за да сме ясни, но бих искала да зная кой ви е упълномощил да пипате тази картина — подхвана наново, посочвайки картината, готова за стълкновение, когато една ръка я хвана за рамото.
— Всичко е наред, Елетра — успокои я Никол, застанала зад нея, докато мъжът скачаше от стълбата, разменяйки поглед с момичето. — Погледът на Христос имаше нужда от малка корекция. Солеността на морето разяжда живописта, съсипвайки я почти напълно, а той е единственият на острова, способен да извърши толкова деликатна работа.
— Оо! — Елетра не успя да каже друго.
— Да. Аз ще отида да се освежа малко. С ваше разрешение, разбира се — намеси се той, минавайки нарочно между двете. Хвърли бърз поглед на Елетра, която не съзря в погледа му никаква неприязън, по-скоро развеселеност. Обърна се към Никол, раздразнена, смутена насред тази сцена, преди да се обърне към шума от стъпки, който отекваше между стените.