Проправи си път сред аромата на шипка, портокалов цвят и лайка и се изправи пред Леа, от другата страна на масата.
— Трябва да поговорим — каза сериозно. — Седни!
Разказа й за срещата със Сабин и намеренията на Силви по отношение на манастира, но не беше готова да чуе истините на приятелката си. Елетра не предполагаше, че финансовото състояние на Леа граничи с бедност.
Изпи все още врялата си отвара, на големи глътки, опитвайки се да подреди мислите си.
— Това, което не разбирам, е цялата тази ожесточеност. Защо кметът и съпругата му са толкова привързани към манастира, какво означава той за тях?
Продължаваше да пита, но Леа не й даваше ясен отговор. Всеки път оставаше втренчена в масата с насълзени очи, покриваща с ръце пламналите си бузи, сякаш за да избяга от кой знае какво ужасно видение. Протегна ръце към Леа точно както беше направила тя известно време преди това, когато беше пристигнала на острова с десетки въпроси в главата си, но воинът, който преди малко се беше опълчил на кмета, й се стори превърнат в беззащитно животинче. Човек, когото искаше да закриля, когото Елетра си беше обещала, че ще защити на всяка цена. Беше нетипично за нея, но връзката, която усещаше, че има с тази жена, беше минала веднага отвъд обикновеното познанство. Беше й достатъчен само един поглед.
— Искам да ти помогна, Леа, но ти трябва да ми позволиш да го направя — прошепна Елетра, търсейки светлите очи на приятелката си, но когато ги срещна, на лицето й видя изписана същата тъмна сянка, която я следваше всеки ден, и тогава разбра. Те двете бяха болни от една и съща болест, но тя беше решена да се измъкне, това беше и целта на пътуването й. — Защо кметът иска да те изгони от манастира? И най-вече, защо казва, че може да го стори? — повтори бавно, но решително, докато приятелката й я гледаше с пламнало лице, със свити, прикриващи тайните си, рамене. Опита се да се измъкне, но очите на Елетра продължаваха да я следват навсякъде, където се опитваше да се скрие. Беше в капан.
— Има една клауза в договора за покупко-продажбата на манастира — купувачът трябва да поддържа сградата, в противен случай тя ще бъде иззета от общината, която ще може да обяви търг и да я продаде. И това Льору го знае много добре.
Елетра стисна юмрук в джоба на роклята си.
— Какъв мръсник. Обзалагам се, че той пръв е надушил сделката. Няма търпение да те види в затруднено положение.
— Това е сигурно, тъй като иска да сложи ръка на манастира и да го превърне в луксозен хотел с голф игрище към него — призна. — И няма да пощади дори Светицата.
— Какво искаш да кажеш? Льору не може да премахне статуята без позволението на Курията, нали?
Леа си пое дълбоко въздух.
— Положението е много сложно, Елетра, но така или иначе Льору има точните познанства, за да премести и Светицата, ако тя му пречи да осъществи плановете си. И ще го направи, повярвай ми. В крайна сметка манастирът вече не е с религиозен статут. От години никой не идва да отслужва литургии, а жените, които идват тук да се молят, го правят само защото са привързани към това място, към самата светица. Но Льору не го проумява, не го интересува. Той вече е решил да премести Светицата в селото, изкоренявайки я от мястото, на което винаги е била, от морето й. От нас. От мен — завърши с помътнели очи и посърнал глас.
Елетра, невярваща, впери поглед в Леа.
— Но сигурно има някакъв изход — започна колебливо — и освен това наистина ли сме сигурни, че Льору иска да отиде толкова далеч, чак да премахне Светицата — покровителка на острова, от историческия й дом? — настоя под погледа на Леа — непроницаем, подобно на дъждовни облаци.
— Ти не го познаваш, не знаеш на какво е способен. Научих, че вече се е уговорил с някакъв предприемач от Париж, вече е уредено. Веднага щом този мъж сложи ръка на острова, ще разруши всичко, което това място означава — историята, традициите му, абсолютно всичко. Естествено, със съучастието на кмета.
Елетра кимна, запечатвайки в главата си тази нова информация. Всичко лека-полека придобиваше смисъл.
— Добре, съгласи се — кметът е презрян човек. Но откъде идва увереността, че този дяволски план в действителност не е само нарочно измислена история от някоя клюкарка?
— Изабел не е клюкарка — отвърна Леа, стискайки силно празната чаша. — Имам й сляпо доверие и щом казва, че кметът е в комбина с онзи мъж, значи е така — повтори.
Елетра се отпусна върху облегалката на стола. Спекулативно строителство и корупция. Най-после разбра ходовете за изолиране на Леа и вдовиците, целящи да ги принудят да си тръгнат. Кметът имаше нужда от свободно поле за спекулациите си, а Леа беше препятствие по пътя му. Само и само за да се отърве от нея и да вземе манастира, й беше предложил да се премести в къща в края на селото. Там имаше градина, беше близо до морето, всичко, което можеше да й е нужно, беше на една ръка разстояние, но Леа беше непреклонна. Никога нямаше да напусне манастира, все пак, когато показа на Елетра регистъра с разходите — същата тетрадка, която няколко вечери по-рано Елетра я беше видяла да прелиства отчаяна, — стана ясно, че при това положение няма да издържи дълго. Без да се има предвид, че предстоеше настъпването на студения сезон, а все още имаше доста ремонтни работи за извършване.