— Една от многото — каза с изпълнен със съжаление глас. Всичко си беше отишло заедно с нея, погълнато от белия й сън — дни, облаци, усмивки.
Грабна чантата си, решена да се прибере вкъщи, но когато се изправи, почувства, че я обгръща топлината на силен, познат аромат.
Сбърчи чело, съсредоточена в усилието си да потърси този аромат в някой спомен. Познаваше този мирис на брашно, примесено със захар, но не разбираше каква е досадната нотка, която се явяваше като фон. След това един лек полъх на вятъра й върна спомен, който подкоси краката й. Ароматът не можеше да се сбърка, нямаше съмнение — анасоновият хляб на Еда.
Тя беше луда по онези необикновени хлебчета и още си спомняше как като дете обичаше да ги топи в горещото мляко, докато глазурата, която ги покриваше, не ставаше прозрачна. Спомняше си отлично плътността на анасоновите семена, които, подобно на фойерверки, отделяха целия си аромат на лято. Eлетра очакваше с нетърпение вечерта, в която Еда замесваше тестото, лекия мирис на алкохол на втасалото тесто, мириса му на хубаво, на чисто.
— Боже мой! — прошепна, притискайки с пръсти устните си. — Явно наистина съм полудяла — помисли си, поглеждайки притеснена претъпкания с колички с чаршафи и медикаменти коридор. Във всичко онова, което беше доловила, нямаше нищо реално освен разпалената фантазия на изпълнено с носталгия момиче.
— Не, дете, всичко е истинско — поправи я някакъв дрезгав глас зад гърба й.
Елетра преглътна недоловимо. Кръвта й замръзна. Не беше отваряла уста, а въпреки това явно някой я беше чул.
Пое дълбоко въздух и се обърна. Зад нея седеше жена в инвалидна количка, някаква възрастна госпожа, която се взираше в нея с безцветни очи.
Елетра се опита да превъзмогне нарастващото смущение с усмивка, но макар и сляпа, жената сякаш долови нещо.
— Казвам се Ева, приятелка съм на Еда. Радвам се да се запозная с теб, Елетра — добави с прегракнал глас на пушач.
— Познавате ли ме? — отвърна тя, чувствайки се неловко пред това малко тяло, завито в синьо одеяло.
— Няма как другояче, Еда не спира да говори за теб!
Всички мускули на Елетра мигновено се напрегнаха. „Ето какво цели“, си помисли.
Много пъти беше чела за измамени и обрани жени от самозвани ясновидки. Мародерите са неизчезващ вид.
— Вижте, ако търсите начин да вземете пари от мен, бъркате — предупреди я, но госпожата поклати глава. Сви ръце в скута си, без изобщо да се смути от заплашителния тон на Елетра, и изпусна дълга въздишка.
— По-добре престани да приказваш и ме изслушай. Майка ти се притеснява за теб, скъпа — подхвана наново, галейки въздуха с малката си ръка. — Не иска да умуваш за пекарната, и без това нямало как да се спаси. По-скоро би искала да обърнеш повече внимание на здравето си, каза, че й се струваш малко залиняла.
Елетра отстъпи назад. „Залиняла.“ Еда винаги използваше този израз. Все пак не свали гарда.
— Съжалявам, мисля, че сте ме объркали с някой друг — отсече накратко. — Майка ми е в кома от една година и не е в състояние да води разговори. Колкото до мен, чувствам се отлично, благодаря.
— Не бих казала, приличаш на градинско плашило.
Елетра понечи да отговори, изумена от непочтителния тон на жената. Дойде й до гуша от безсмислиците й.
— Съжалявам, трябва да ви оставя — притисна чантата си до хълбока и й обърна гръб, но когато понечи да си тръгне, жената се размърда в инвалидната количка.
— Почакай! — й извика. Удари с юмрук по облегалката и пое дъх, целия, който сякаш й беше останал в белите дробове. — Еда ме помоли да ти кажа да приготвиш анасоновите хлебчета, но да не прекаляваш, както правиш обикновено, с портокаловата кора! — извика след нея.
Предупреждение, което закова Елетра и съпротивата й насред коридора; само тя и Еда знаеха тайната съставка в рецептата.
— Вие как… — каза, обръщайки се, но възрастната госпожа заглуши гласа й.
— Запомни, Елетра: само две кафени лъжички за доза. След като приготвиш хляба, завий го в ленената кърпа, която стои в шкафа в кухнята, онази, която изцапа със сос, когато беше на осем години, и го занеси в манастира на света Елизабета на остров Титано. Ако не греша, у себе си имаш нещо на майка ти, което ще ти посочи пътя — каза, докосвайки се леко по врата. — Един много специален компас.