Размени поглед с Леа, но нито една от двете нямаше отговорите.
Нямаше ги никой освен Еда.
Отмести стола назад, краката й изпитваха нужда да се разтъпчат.
— Ще изляза за малко да подишам въздух, иначе ще полудея — каза, прокарвайки ръка в косата си.
Да се отдалечи от манастира беше единственият избор, за да не чува тътена на разочарованието, на гнева, предизвикан от живот, изпълнен с половинчати истини. Да мисли между тези стени беше невъзможно, затова остави портата зад гърба си и водена от аромата на тревите, пое по пътеката, която водеше към пристанището.
— В продължение на години е лишавала от тези средства нас и пекарната, за да ги изпраща тук, на някаква непозната. Но защо? — продължаваше да се пита, но тези думи всеки път й причиняваха по-голяма болка. — Какво толкова важно има тук, какво е имало? — попита вятъра с разперени ръце в търсене на отговор, който той не можеше да й даде.
Елементите, с които разполагаше, току-що й бяха показали колко малко знае за живота на майка си. Чувствата й, действията й представляваха една огромна черна дупка за Елетра, която даже си беше помислила, че през последните седмици се е доближила много до нея. Инстинктът й беше подсказал веднага, че това е манастирът, в който е живяла, преди да се премести далече, на континента, но откритието на онези чекове, на един живот, който протичаше паралелно на техния, беше удар, от който нямаше да се съвземе бързо. Вървя, докато не стигна до пристанището, където беше закотвен фериботът, но веднага щом забеляза един мъж да си проправя път сред тълпата, почувства, че не й достига въздух. Не беше необходимо да се доближава до него, за да се увери кой е. Елетра можеше да почувства и от метри разстояние миризмата на мускус на мъжки одеколон, който придружаваше високомерието на осанката му. До него стоеше кметът.
Беше предприемачът от Париж, нямаше съмнение, и пред тази увереност почувства как на повърхността изплува отново неприятният вкус на живота, който искаше да загърби.
— Няма да го позволя — прошепна, докато наблюдаваше как двойката се отдалечава с колата на кмета.
По гърба й премина тръпка, която стигна чак до врата, разпръсвайки се до всяка клетка на тялото й. Беше толкова отвратена, че имаше усещането, че с целия гняв, който чувстваше в себе си, е насъбрала тъмните облаци, които заплашваха небето.
Не можеше да позволи това да се случи, дължеше го и на майка си. В края на краищата, си каза, Еда не беше толкова безразсъдна, че да измъкне от семейния бюджет всичките тези пари без разумна причина, а тя живееше в тази причина. Може би манастирът беше единственото място, където можеше да я преоткрие и да намери отговорите за своето безпокойство, корените, които беше търсила в продължение на години, затова нямаше да позволи на някакъв си непознат да ограби живота й.
Този път щеше да се бори, за да докаже на себе си и на майка си на какво е способна.
Обърна гръб на пристанището и се втурна към манастира. Бодливата калуна изподра колената й, докато минаваше напряко през полята, а морето се блъскаше шумно в скалите, и стигна задъхана до нозете на Светицата. Тя беше единствената, от която можеше да потърси помощ.
Достатъчен й беше един жест, не искаше друго, но Светицата, изглежда, не я чуваше.
Загледа се в порцелановото й лице, разочарована, но подскочи, когато чу смеха на Изабел да отеква в двора. Разхождаше се под ръка с Никол, носейки чанта, пълна с буркани с мед. Какво правеше една възрастна и сама жена с толкова много мед, беше мистерия, но изглежда, не можеше без него, сякаш пчелите на Доминик имаха магически способности.
Елетра проследи двете жени, но когато видя Никол да пуска още един буркан в чантата на Изабел, остана поразена на калдъръма, докато плахи капки дъжд падаха върху светлите подплънки на роклята й и гласът на бурята отекваше в небето. Сега знаеше какво да прави.
Червеникав хляб с мед от цвят от портокалово дърво
4 филии стар хляб
200 мл прясно мляко
50 г захар
1 пръчка ванилия (семена)
1 яйце и един жълтък
4 лъжици мед от портокалово дърво
1 шепа диви ягоди (по желание) масло
В купа разбийте яйцата с прясното мляко, семената от ванилия и захарта, докато тя не се разтопи, след това потопете филиите хляб за няколко минути от двете страни, така че да се накиснат добре.
Разтопете масло колкото орех в тиган и пържете филиите хляб, докато порозовеят и от двете страни. Затоплете леко на водна баня меда, изсипете го на струя върху топлия хляб и сервирайте веднага, добавяйки по желание горски ягоди и поръсвайки с пудра захар.