Все пак, за да го стори, беше жизненоважно да спаси манастира от целите на Льору.
Затвори очи и ги отвори отново бавно, с изпълнени с нужда от истина сърце и очи.
— Аз зная какво означава да загубиш всичко. Вече го преживях, зная колко е опустошително. Изпразва те, отнема ти всичко добро, което си мислел, че си направил — започна.
В залата настъпи тишина. Изведнъж всички погледи се впериха в нея и почувства, че дланите й отново се изпотяват. Беше болезнено да си припомни онези дни и нощи, прекарани на дивана пред празния образ на екрана, с покрит с трохи пуловер и разрошена коса. Беше стигнала дъното тогава. Същата болка се появяваше отново в погледите на жените пред нея.
— Аз се провалих и днес зная, че отговорността за фалита е моя. Трябваше да вярвам повече в Еда, в любовта към кухнята, която се опита да ми предаде, вместо да се инатя — призна, свивайки рамене, с горчива сянка в очите. Преглътна, разменяйки поглед с Леа, и стисна юмруци. — Но не трябва така да става и с вас. Кметът се е заел да ви изгони от манастира? Добре. Вие му дайте да разбере, че не сте мекушави жени, както си мисли той. Покажете му силата си, борете се за дома си. Имате възможност да игнорирате приказките на Льору.
— Красиви думи — прекъсна я Доминик, сипвайки кафе в металната си емайлирана чаша, но Елетра не се остави цинизмът й да я сломи и подхвана отново, невъзмутимо.
— Тази нощ ми хрумнаха някои идеи, но за да ги приложа, имам нужда от вас. От всички, без изключение — отговори. Стисна пръсти и погледна една по една жените около масата. В очите им съзря апатия, обезсърчение, горчивина. Разочарование, което я убеди още по-силно, че е права. — Вие имате дарба, видях го, и би било глупаво да не я използвате, за да спасите това място. Всички ние дължим по нещо на манастира — каза, сещайки се за думите на Сабин и за откритието за връзката на Еда с тези стени, с чековете и с всички тайни, скрити в манастирския двор, които си беше обещала да разкрие. Беше болезнено да се върне в ума си на подписите, които й беше показала Леа, на мисълта за онова, което майка й беше премълчала пред нея, въпреки това може би те бяха последна проява на любов, с която Еда й беше посочила пътя към манастира, към онова минало, за което твърде дълго беше отказвала да говори. — Това място ви е дало закрила и гостоприемство, когато другите са ви обърнали гръб. Сега е моментът да му се отплатите.
— Ти какво предлагаш да направим? — прекъсна я Доминик, вдигайки поглед. Търсеше пробойни, пукнатини, които да накарат замъка на Елетра да се сгромоляса.
— В момента не можем да си позволим кой знае какво, парите в касата са твърде малко, но бихме могли да започнем да продаваме нашите продукти на пазара. Туристите обичат такива неща, манастирите винаги имат известно очарование за чужденците и освен това не искам повече да гледам как плодовете гният по клоните, както миналата неделя — каза, като се сети за това как няколко дни по-рано, когато, докато се разхождаше из овощната градина, се беше натъкнала на праскова, обградена от нападали по земята гнили плодове. — С това, което добиваме от земята, бихме могли да продаваме сладкиши, консерви, свещи и мед, който пчелите произвеждат в голямо количество. На място като това, където електричеството е непостоянно, винаги ще има нужда от свещи, а що се отнася до конфитюрите и меда… вече, изглежда, са доста ценени — добави, като си спомни за чантата на Изабел, пълна с буркани. — Трябва да направим така, че да ни опознаят, да покажем на тези хора, че манастирът не е обитаван от дивачките, за които говори съпругата на Льору. Достатъчна ще ни е една сергия, на която да изложим стоката, и желание да спасим това място — каза в заключение.
— Струва ми се добра идея — призна Леа, макар и предпазливо. Беше благодарна на Елетра за енергията и желанието да действа, което прозираше от думите й. Избърса устните си със салфетка, в устата си още усещаше кадифения вкус на мед върху хрупкавия хляб. — Аз бих могла да приготвям отвари и кремове на билкова основа, но ще е трудно в селото да ни позволят да продаваме нашите продукти. Тук ни ненавиждат, не го забравяй.