Елетра облещи очи. Тази жена не можеше да знае за медальона на Еда, беше невъзможно, откакто беше влязла в клиниката, го беше свалила. „И все пак…“, си помисли с тревога и любопитство, докато жената продължаваше да говори невъзмутимо с насочен към нея показалец.
— На острова ще откриеш всички отговори, които търсиш, които винаги си търсила, дете, но не позволявай на нищо и на никого да те уплаши. Остани глуха за историите, които се носят из онзи враждебен край и неговите хора, и сложи хляба в краката на светицата. Поднеси й го като дар и се моли за майка ти, Светицата ще те чуе. И не се страхувай! — добави. — Всичко ще си дойде на мястото. Абсолютно всичко.
Елетра я слушаше, без да продума. Пред тази малка жена цялата й съпротива беше сломена.
— Трябва да вървя, дете — каза й Ева тихо.
— Почакайте! — възкликна Елетра, хвърляйки се в краката й, докато завеждащата отделението, която се беше показала в коридора, поемаше инвалидната количка. — Ева, кажете ми, за какво точно трябва да се моля, какво има на този остров? — попита, но медицинската сестра й хвърли огнен поглед и с две движения й обърна гръб. Тогава Елетра скочи на крака и я сграбчи за рамото, стискайки я силно. — Моля ви, моля ви, позволете ми да говоря с нея. Важно е.
Медицинската сестра се освободи с едно движение, оглеждайки я от глава до пети.
— Госпожата е тежко болна, затова проявете малко уважение и бъдете така любезна да я оставите на мира — смрази я, отдалечавайки се. Инвалидната количка се плъзна мълчаливо, отнасяйки със себе си жената и нейните тайни.
Отговорите, миналото — всичко се отдалечаваше от нея, отново.
Елетра остана безпомощна насред коридора, загледана в завеждащата отделението, която отвеждаше Ева в стаята й.
Магията беше развалена, ароматът на анасон беше изчезнал.
Анасонов хляб
1 кг брашно
200 г захар
25 г мая
600 мл прясно мляко
1 суп. л. мед
1 жълтък
1 суп. л. олио
4 суп. л. анасонови семена
1 портокал (кората)
щипка сол
За глазурата: 1 белтък, захар, лимонов сок
Разтворете маята в малко хладко мляко заедно с една лъжица мед и оставете да почине поне 10 минути. На работна дъска направете фонтан в брашното, захарта, солта, анасона и портокаловата кора; сипете вътре жълтъка, олиото и малко по малко останалото мляко, добавяйки накрая разтворената мая. Месете енергично тестото в продължение на няколко минути, докато получите еластична смес. Поставете в голяма, намазана с олио купа и оставете да почине, докато не удвои размера си. Оформете топчета, големи колкото портокал, и ги поставете в тава. Покрийте с кърпа и оставете да почине един час. След като това време изтече, намажете питките хляб с белтък, сложете във фурната на 170 градуса и печете около 30 мин., като във фурната поставете и тенджерка с вода.
Пригответе глазурата: разбъркайте белтъка и захарта, докато не получите светла и гъста смес, добавяйки няколко капки лимонов сок. Намажете изстиналите питки хляб и оставете да изсъхнат напълно.
3
Елетра се взираше от часове в статуетката на Светицата в къщата, която в продължение на години беше делила с Еда. Търсеше отговор в любвеобилно протегнатите ръце на жената. Според легендата, за да скрие хляба, предназначен за бедните и болните, Елизабета — младата вдовица на Людвиг IV Тюрингски, го превърнала в рози, спечелвайки си така име на покровителка на пекарите и на болногледачите, заедно с които работила цял живот, за да облекчи страданията на нуждаещите се. Пленителна история — като малка Елетра караше майка си да й я разказва всяка вечер, — но съвсем безполезна да разреши съмненията, които изпълваха ума й. Всичко, което Елетра знаеше за майка си, беше, че била отгледана от монахините, тъй като родителите й не можели да си позволят да я задържат. И така една сутрин я поверили на свещеника на селото им, който след това я завел в един манастир, където трябвало да работи като прислужница. Чист късмет било, че получила образование и любов сред манастирските стени, които впоследствие ненадейно напуснала, за да се премести в онзи град, в който след години успяла да отвори пекарната.
„Всичко това обаче не обяснява какво общо имаш ти с острова, за който ми говори тази твоя приятелка Ева, нито каква е връзката между онова място, манастира и твоя живот“, си помисли, опитвайки се да открие насоки в миналото на майка си. Но това за Елетра продължаваше да бъде мистерия.