Сместа имаше нужда да поеме още въздух, така че при пърженето да придобие хубави шупли, точно както кожата й имаше нужда от време да възприеме новостите, но веднага щом потопи ръцете си в мекото тесто, притесненията за бъдещето изплуваха на повърхността, вкопчвайки се в доброто й настроение, подобно на тестото по пръстите.
— Моля ти се, недей и ти — прошепна на светложълтото тесто, което бавно се разрастваше върху набрашнената маса. Погали грапавата повърхност, поръси шепа брашно по плота и подхвана наново да меси, оформяйки след няколко минути около десетина питки, върху които постави резените ябълка, докато олиото в железния тиган започваше да се загрява. Провери с крайчеца на окото си огъня, сбръчквайки нос, като видя вълничките на повърхността. Мразеше да пържи още откакто беше малка. Нито веднъж не проумя момента, в който олиото достигаше подходящата температура. Всеки път се мъчеше да открие в тигана прословутите вълнички, които рядко успяваше да види, затова един ден преди много години Еда й беше наредила да престане да се доверява на разни ясновидски трикове и да пусне малко тесто в тигана. Ако потъне, значи олиото не е готово, в противен случай може да започне да пържи.
Беше по време на карнавала, Елетра още си го спомняше.
По това време майка й приготвяше винаги бадемови равиоли, както и планини от шафранови палачинки и сладкиши, покрити с цветни конфети. Всеки карнавал за нея беше празник от цветове и аромати, със сладко-горчив вкус на захаросан портокал, на тесто, оваляно в топъл евкалиптов мед, на бадемова халва, увита в лимонови листа, която се трошеше под зъбите. Елетра си спомняше и как между Богоявление и великденските пости витрината се изпълваше с веселие, с великолепие преди дългия период на покаяние, през който Еда й забраняваше дори само да пипне бисквита.
— Ти не гледай какво правят другите. Постите са пости и християните трябва да се покаят. Който се тъпче със сладко през цялата година, не знае дори къде е божият дом — й отговаряше, сочейки й минувачите, когато тя се инатеше да получи сладкиш. Еда беше непреклонна — суровост, която, когато се караха, тя често й натякваше.
„И въпреки всичко е била права“ — помисли си, поставяйки върху хартия първата палачинка, най-неугледната и никога достатъчно добре изпържена. Неотстъпчивостта на майка й й беше помогнала да не се изгуби, както се беше случило с някои нейни връстници, макар твърде често честността, която й беше налагана, беше изисквала много висока цена за момиченце, изпълнено с мечти. За нея никаква дискотека в събота вечер, никога отсъствие от училище без основателна причина или ваканция в къщата на някоя приятелка край морето. Мястото й беше в пекарната, с Еда, която беше родител наполовина, въпреки че Елетра никога не беше имала смелост да го каже открито.
„Родител с много, твърде много тайни“ — помисли си, прехвърляйки отново уликите, открити по пътя.
— Ето откъде идвал ароматът, който усетих на улицата! — възкликна Адриан от вратата, докато една питка се плъзваше от ръката й в тигана, пръскайки навсякъде вряло олио.
Приближи се, навивайки ръкавите на ризата си, докато Елетра стоеше права на табуретката да пържи малките дискове тесто, с опиянено от аромати обоняние.
— Ябълкови питки, любимите ми — продължи, потърквайки ръце пред купчината врели палачинки.
И подобно на питките, кожата й беше позлатена, загоряла от слънцето на един вълшебен сезон.
— Надявам се да са се получили вкусни — каза тя с половин уста, обръщайки последната питка. Изключи котлона и оваля питката в ароматната захар, премествайки я заедно с другите в плетено панерче. Адриан я наблюдава мълчаливо как поръсва захар, премествайки питките внимателно веднага щом видеше, че се наслояват.