— Ами — омаловажи той, почесвайки се по челото, — само помогнах, не съм направил кой знае какво.
— Всъщност си. Това, което не знаеш, е, че аз дойдох на този остров, защото може би майка ми е израснала тук. Зная, че е искала да дойде и че на медальона, който носеше винаги на врата си, е гравирано името на този остров. Майка ми и аз винаги сме имали много сложна, конфликтна връзка. В продължение на години я молих да ми разкаже за семейството ни, за баща ми, но тя винаги отказваше да го стори. Нито намек или каквато и да било информация. Затова, когато си помислих, че това място може да е свързано с миналото й, дойдох веднага. И сега съм сигурна, че е била тук. В продължение на дни имах само въпроси без отговор и съмнения, до днес, до момента, в който не открихме това — каза, показвайки тетрадката с рецепти като че беше трофей. — И това се случи единствено благодарение на теб — добави с пламнали от щастие бузи, без да знае защо му беше споделила тези неща, защо на него беше разказала част от история, която продължаваше да премълчава пред останалите.
— Щом е толкова важно за теб да преоткриеш майка си и нейното минало, се надявам тук да можеш да намериш онова, което търсиш — прошепна той, докосвайки леко тънките й ръце.
Елетра затвори очи, люляна от нежния звук на гласа на Адриан, който говореше на заден фон. Беше готова да се отпусне, да се предаде на нуждата от закрила и утеха, която дълбаеше вътре в нея от месеци, но когато се обърна, готова на тази малка лудост, той вече беше тръгнал по коридора, далече от гласа й, от нея. Беше се отдалечил веднага, контактът помежду им беше бегъл, продължил колкото да си намисли желание.
Поклати глава, за да се отърси от тази мисъл, и остана в старите кухненски помещения, вървейки из стаята със същия свян, с който един шивач взема мерките на клиента, макар и с цялата решителност, наложена от война, която трябва да спечели. Там можеше да се прероди, а с нея и манастирът. А тетрадката, макар в този момент да й беше трудно да я гледа, щеше да е победоносното оръжие.
12
След откриването на рецептите на Еда не минаваше и ден Елетра да не иде в помещението, в което се намираха фурните. Неспокойните й ръце чувстваха, че е дошъл моментът да ги включи, да влезе в играта и да се опита да последва пътя, който майка й беше начертала върху онези страници, но в същото време се страхуваше да го направи.
Животът, Ева и билетът обаче й напомняха, че времето на страховете е изтекло и че ако иска наистина да преоткрие Еда, трябва да се изправи срещу тях.
— Мислех, че ще е добра идея да пробвам някоя фурна. Хрумна ми да направя малко бисквити, нищо особено — предложи изведнъж една сутрин, докато Леа, прозявайки се, мажеше с масло препечения си хляб. — Тъкмо вчера Доминик донесе две кошници, пълни с бадеми. Ще е истинско престъпление да не направим бисквити с тях — беше продължила, получавайки незабавно одобрението на Никол, седнала до Изабел, която беше минала в манастира да ги поздрави. — Какво ще кажеш да се присъединиш към мен и Никол? — Елетра попита Леа, която, унесена, отпи глътка горещо прясно мляко. Радваше се за нея, усмивката, с която беше приела радостта й, й се стори искрена, въпреки това Елетра съзря горчива нотка в мътните й очи, заложник на нова тъга.
— Бих искала, но не мога. Трябва да изсуша билките за релаксиращата отвара и да приготвя сиропа от виолетки. Напоследък имах толкова много работа, че изоставам с приготовлението.
Един внезапен и силен трясък на горния етаж смрази всички на масата.
Елетра скочи на крака.
— Какво беше това?
Леа, скочила на крака на свой ред, погледна притеснена тавана и размени поглед с Изабел, останала с филията хляб във въздуха. Все по-често идваше да закусва в манастира, откакто една вечер Елетра беше споделила с нея причината за пристигането си на острова.
Беше станало случайно, една нощ, пред чаша мляко и твърде много неразрешени съмнения. Елетра беше слязла в кухнята в търсене на примирие с мислите си, а вместо това беше заварила там Изабел, готова да изслуша историята й. Някак естествено й заговори за майка си, за пекарната и за специалната връзка с манастира. Въпреки това, когато Елетра я попита дали някога я е срещала, Изабел й беше отговорила като всички останали.
— За съжаление, не мога да ти помогна, съжалявам. Моята връзка с Бог винаги е била достатъчно добра, но с Курията и нейните представители, а по онова време в манастира имаше много такива, винаги съм имала проблеми, поради което стоях настрана, доколкото ми беше възможно — беше побързала да уточни, прекършвайки надеждите й.