Реакция, която беше поставила Елетра в отбранителна позиция, засилвайки инстинкта й да не сваля никога гарда пред Изабел, преди всичко защото и тя се инатеше и отричаше съществуването на гласа, който нощем нарушаваше тишината на това някога свято място.
Същото присъствие, което току-що се беше проявило отново.
Леа и Изабел вдигнаха поглед, и двете с облещени очи и със замръзнало сърце.
Изабел преглътна, устните й бяха пресъхнали, дланта й беше вдигната над масата.
— Някоя мишка, на тавана е пълно с тези проклети животни — омаловажи положението, обръщайки се леко към Леа, на която даде незабележим знак.
— Да, трябва да ида да погледна — каза Леа, избърсвайки ръцете си в една кърпа. — По-добре да проверя, преди да направят някоя беля — каза, втурвайки се към вратата.
— Леа, почакай, ще дойда с теб! — възкликна Елетра, готова да я последва в коридора, но грубата намеса на Изабел я възпря.
— Недей, да не мислиш, че Леа се страхува от две мишки! Това момиче с какви проблеми се е сблъсквало! — каза, охлабвайки хватката, веднага щом се увери, че Леа се е отдалечила достатъчно.
— Добре, а ако не са мишки?
— Ако не са мишки, ще рече, че за пореден път е паднало крилото на гардероба в стаята й. Даже съм готова да се обзаложа. Казах й, че е опасно, ама тя никога не ме слуша! — каза, връщайки се на мястото си на масата и намазвайки си дебело филията хляб, докато Елетра гледаше слисана към тавана.
— Крилото на гардероба, значи?
— Крилото на гардероба, да — потвърди Изабел, пуфтейки. — Да му се не види, Елетра, ама какво ви е прихванало всички, че задавате толкова въпроси? Първо ти, после Леа, не се издържа вече! — избухна, докато Елетра гледаше скептично тавана.
„Крилата на гардероба не падат сами, Изабел“ — помисли си, поклащайки глава пред поредната мистерия. „И Леа крие нещо. Но какво?“ — се запита.
Над главите им се чуваха стъпки, във въздуха се носеше цвъртенето на лястовиците, които се стрелкаха между отрупаните с плодове клони на дърветата.
Никол събра трохите от закуската в дланта си и ги сложи на перваза, обръщайки се с демонстративно веселие към двете жени на масата.
— Елетра, ще идем ли да вземем продуктите за бисквитите? — изчурулика, пляскайки ентусиазирано с ръце.
Слънцето беше превалило зенита, когато Елетра и помощницата й застанаха пред фурните.
Бяха подредили и измерили всички съставки и въпреки че следеше зорко всяко движение на ученичката си, Елетра се стремеше винаги да не навлиза в нейното пространство. Искаше да остави Никол свободна да почувства тестото със собствените си ръце. Тя сама трябваше да разбере по роненето на тестото дали е сложила прекалено много брашно, да „говори“ с масата, която моделираше, докато не постигне перфектното равновесие.
Никол издълба малък кратер в планината от брашно и захар и изсипа яйцата и млякото, докато маслото омекваше в чинийката. В кухнята им правеше компания единствено металният шум на приборите, които се полюшваха на куките, закачени на тавана, докато в ума им плуваха накъсани фрази, като след късо съединение.
Някъде далече се чуваше звукът от мотиката на Доминик и ходенето насам-натам на Леа из лехата с билките, където береше продуктите за отварите си.
— Моят Фабиен обожаваше бадемови бисквити, знаеш ли? Беше луд по тях — сподели Никол, чупейки в ръба на масата порестите черупки на яйцата и изсипвайки два жълтъка в отвора на вулкана. Взе парче масло от чинийката и го смачка с пръсти, намираща се на светлинни години оттам.
Елетра, заета с месенето на хляба за следващия ден, като чу отново това име, замръзна с потопени в светлата смес ръце. След първата нощ в манастира не й се беше удавал повече случай да говори с нея за трагедията, която я беше сполетяла. Никол беше обичала лудо съпруга си, а тя, която се беше докосвала до любовта съвсем бегло, можеше само да предположи колко опустошителна е болката от неговата загуба. Никол мълчаливо загледа как тестото се рони. За момент Елетра си помисли, че е спряла да диша, толкова недоловимо беше повдигането на гърдите й под ризата, но тя просто се опитваше да не си спомня. Добавяйки малко мляко, поправи ронливостта на тестото, което отново стана гладко и еластично, като детска буза. Елетра, с изцапани лакти с брашно, се обърна да я погледне.
— Трябва да е бил специален човек.
— Да — кимна Никол с посърнала усмивка, докато Елетра й подсказваше с поглед да добави маята, недоловимо отстъпвайки назад.