Предал ни е?
Възможно ли бе маестро Леонардо да е обърнал гръб на своите братя?
Поклонникът отново протегна ръка към картината. Беше дошъл тук, скрит сред тълпата, която се стичаше в Милано за погребението на дона Беатриче д’Есте, неговата покровителка. И тя ли ги бе предала? Нима бе възможно всичко онова, за което толкова се бяха борили, да рухне?
— Всъщност няма нужда да ми обяснявате нищо — продължи гласът предизвикателно. — Вече знаем кой е вдъхновил Леонардо за това злодеяние и благодарение на Всевишния този нещастник гние в земята от доста време. Бъдете сигурен: Господ ще накаже заслужено брат Амадеу Португалски заради неговия Apocalipsis Nova. Както и за преклонението му пред Дева Мария не като майка на Христос, а като символ на мъдростта.
— И все пак е красив символ — възрази той. — Преклонение, споделяно от мнозина. Или смятате да осъдите всички, които рисуват Мадоната с детето Исус и детето Йоан?
— Ако внасят смут в душите на вярващите, да.
— И нима мислите, че ще ви позволят дори да се приближите до маестро Леонардо, до учениците му или до художника Де Луино?
— До Бернардино де Лупино ли? Онзи, когото наричат също Ловинус или Луини?
— Познавате ли го?
— Познавам творбите му. Той е млад подражател на Леонардо, който, разбира се, допуска същите грешки. Бъдете сигурен: и той ще падне.
— Какво смятате да правите? Да го убиете?
Поклонникът усети, че нещо не е наред. Зад гърба му изсвистя метал, сякаш някой бе извадил шпага от ножницата си. Обетът, който беше дал, не му позволяваше да носи оръжие, затова отправи молитва към фалшивата Maesta да успокои душата му.
— И мен ли ще убиете?
— Прокобника унищожава безумците.
— Прокобника…?
Не успя да довърши въпроса си, защото странен спазъм разтърси вътрешностите му. Острието на дълга стоманена шпага го прониза в гърба. От гърдите му се изтръгна ужасен предсмъртен хрип. Цяла педя стомана разсече на две сърцето му. Беше пронизващо, мигновено усещане, от което разтвори очи ужасен. Мнимият скитник не усети болка, само студ. Една ледена прегръдка, която го накара да залитне към олтара и да падне на посинелите си колене.
Така зърна само веднъж своя нападател.
Прокобника беше огромна, черна като въглен сянка, с безизразно лице. В църквата започна да притъмнява. И времето се проточи някак странно. Щом поклонникът докосна настилката на олтара, вързопчето, което носеше на рамо, се развърза и от него изпаднаха едно-две парчета хляб и тесте карти с щамповани странни изображения. На първата имаше жена с францискански одежди, с тривърха корона на главата, с кръст като този на Йоан в дясната ръка и затворена книга в лявата.
— Проклет еретик! — изсъска Прокобника, като видя това. Поклонникът му отвърна с дръзка усмивка, докато гледаше как Прокобника взима тази карта и топи едно перо в кръвта му, за да напише нещо на обратната й страна.
— Никога… няма да отворите… книгата на папесата. — Както беше превит на колене и от раната му бликаше кръв по плочките на пода, той успя да зърне нещо, което бе пропуснал до този момент: въпреки че Уриел не сочеше вече Йоан Кръстител, както в истинската opus magnum, премреженият му поглед казваше всичко. Извърнал очи, „пламъкът Господен“ все така гледаше мъдреца от река Йордан като единствен спасител на света.
Леонардо — утеши се той, преди да потъне във вечен мрак все пак не ги беше предал. Прокобника лъжеше.
16.
Изчакахме първия светлик в събота, 14 януари, и излязохме от манастира, за да обиколим спокойно тухлената фасада на „Санта Мария деле Грацие“. Брат Алесандро, който бе проявил някаква вродена способност за разгадаване на гатанки, отново бе на седмото небе. И сякаш не усещаше мразовития студ, сковал преди часове тази част на града. В шест и половина, веднага след службата, двамата с библиотекаря бяхме готови да излезем на улицата. Предстоеше ни да направим нещо съвсем лесно, за което ни трябваха две-три минути, но все пак бях дълбоко притеснен.
Брат Алесандро забеляза това, но реши да си замълчи.
Ясно ми беше, че каквото и да е „числото на името“, което щяхме да получим, като преброим прозорците на фасадата, още нямаше да сме решили проблема. Щяхме да получим едно число; може би на сбора от буквите в името на нашия анонимен информатор, макар че не можехме да бъдем сигурни. Ами ако това беше сборът от буквите на фамилното му име? Или номерът на килията му? Или…?