— Но това не е всичко — продължи Марио. — Обърнете внимание, че ние не знаем от коя страна да търсим числото на името. „Числото на моето име ще откриеш от едната страна“ представлява едно голямо неизвестно. Отдясно или отляво трябва да го търсим? Ще ви кажа: трябва да гледате дясната страна на жената.
— И защо си толкова сигурен?
— Маестрото се натъкна на отговора благодарение на един криптографски детайл.
— Криптографски ли?
— Гърците, отче, са били майстори в изкуството да крият тайни послания в ръкописи и творби, изложени пред очите на всички. На техния език steganos значи „скрито писмо“ и тук явно го има. Една грешка ни дава ключа: rinvenies се пише без „r“. Един педантичен човек, като криптографа на това послание, не би могъл да пропусне такава подробност, затова прегледах внимателно вашите стихове и открих, че освен това „r“ има още пет белязани букви. С точка отгоре. Може и да не сте ги забелязали, но ето ги: ejus, dinumera, sed, adspicere и tradere. И се учудвам, че никой не ги е видял по-рано.
Наведох се, озадачен, над подписа на Прокобника, за да видя онова, което ми показваше Марио, и открих, че върху буквите „е“, „d“, „s“ и „t“ наистина имаше по една странна точка.
— Разбирате ли вече? — настоя той. — С тях и с грешното „r“ може да се напише думата „destra“. Дясно. Това е обяснението, което ни липсваше.
Възхитително. Леонардо беше направил нещо, което не бе хрумнало на никого от нас: да свърже картата с жрицата и гатанката от писмата до Рим. Не знам дали това беше интуиция, или гениално прозрение, но истината е, че ми се зави свят, като разбрах, че съм така близо до решението.
— Останалото вече е много лесно, отче. Според науката за изкуството на паметта именно ръцете в една композиция показват скритите числа. А в тази карта, както ще видите, двете ръце са с различен брой пръсти. Щом вашият човек казва, че трябва да изберем дясната ръка, то е, защото числото на името му е пет.
— Изкуството на паметта! И ти ли си чувал за него?
— Това е една от любимите науки на Леонардо.
— И предполагам, сега трябва да потърся монах с име, сборът от чиито букви да е този, нали?
— Няма нужда — отвърна Марио, по-горд от всякога. — Синьор Леонардо вече го откри. Казва се Бенедето37. Единственият в целия манастир „Санта Мария“, чието име има тази стойност.
Бенедето? Предполагам, че при това разкритие изражението ми се бе променило, защото Марио се загледа съсредоточено в мен. Бенедето? Мъжът с едно око, като дупката в пояса на монахинята?
Каква ирония, бях обезоръжен.
Как не успях да видя това по-рано? Как не си дадох сметка, че едноокият, като довереник на абата, имаше достъп до всички тайни на манастира и бе единственият, който нападаше Леонардо с такова настървение? Нима това разкритие не пасваше идеално на представата за Прокобника, която имах, и с подозрението, че е ученик, изменил на тосканеца? И нима в Тайната вечеря лицето му не беше нарисувано като въплъщение на апостол Тома, неопровержимо доказателство за някогашната му близост с маестрото?
Прегърнах Марио, но не бях наясно какво да преследвам по-напред: дали убиеца на брат Алесандро, или този бастион на вероотстъпници.
44.
Брат Бенедето кихна отново над канчето и изхрачи още един съсирек кръв.
Изглеждаше зле. Много зле.
След като бе останал шест часа на открито на поляната Санто Стефано, проснат в безсъзнание и бос в снега, едноокият не се съвзе повече, не дишаше нормално. Кашляше. Дробовете му бяха пълни с вода, все по-трудно му беше да се движи.
Абатът нареди да го пратят в лечебницата. Там го сложиха да легне и го отделиха от другите болни, предписаха му ароматични парни бани, ежедневни кръвопускания и започнаха да се молят горещо за него. Но Бенедето не можеше да спи. Имаше треска и това караше всички да се боят за живота му.
Последния ден от януари, изтощен, най-злият от монасите в „Санта Мария“ помоли за последно причастие. Бе прекарал следобеда в бълнуване, изричаше неразбираеми фрази на странни езици и заплашваше братята, че ако все още искат да спасят душите си, трябва да изгорят столовата.
Брат Никола Цесати, свещеник с петдесет години служба в общността и стар приятел на Бенедето, го мироса. Преди това го помоли да се изповяда, но едноокият отказа. Не искаше да спомене нито дума за онова, което се бе случило на поляната Санто Стефано. Всички опити на стария монах останаха напразни. Нито той, нито абатът успяха да изтръгнат от него и дума за това, къде се намирам, или за нападателите ни.
37
Числото на това име се получава, като се сумират числените стойности на всяка от буквите в него. Трябва да се има предвид и една особеност на латинската азбука, в която липсват някои букви като J, U, W и Z и така таблицата със съответните числа е следната:
| А | B | C | D | E | F | G | H | I | K | L | M | N | O | P | Q | R | S | T | V | X |
| 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 7 | 18 | 9 | 20 | 21 |
По този начин сборът от буквите на Benedetto е 86, цифра, която на свой ред се редуцира, като се съберат двете числа: 8 + 6 = 14. И още веднъж 1 + 4 = 5. Но има и още едно 14 (тоест още едно 5) в картата на Папесата. То е в 14-е преметки на четирите възела по връвта. Едно нетипичио число, защото в този случай би било логично да са 13, за да съответстват на тринайсетте рани на Спасителя на кръста. — Б.а.