Знам, че бяха смутни дни. Колкото и да е странно, и брат Джорджо не им помогна много. Монахът, който отговаряше за подаянията, едва си спомняше странните монаси в черно, които се бяха изпречили на пътя ни. Беше късоглед и доста възрастен. Затова, когато им разказа, че едноокият нападнал с нож един от тях, решиха, че е полудял. Джорджо бе настанен в лечебницата на „Санта Мария“ в същото крило, където беше Бенедето, с пострадали от измръзването ръце и настинка, от която за щастие се съвзе бързо.
Колкото до третия монах, брат Мауро, той не проговори с дни след преживяното. Беше млад и затова издържа на студа, но след завръщането му в „Санта Мария“ никой не го бе виждал вън от килията му. Онези, които го посещаваха, се ужасяваха от блуждаещия му поглед. Монахът едва докосваше храната и не можеше да се съсредоточи, когато му говореха. Беше си изгубил разсъдъка.
И така, точно брат Джорджо предупреди абата за влошаването в състоянието на отец Бенедето. Това стана на 31 януари, вторник. Монахът откри Бандело в столовата да оглежда заедно с Леонардо докъде е стигнала работата по Тайната вечеря.
След погребението на дона Беатриче и след моето изчезване тосканецът се бе захванал отново за работа с необичайна страст. Сякаш изведнъж се бе разбързал да довърши творбата си. Освен другото, този ден нанасяше последните мазки по юношеското лице на Йоан и го показваше гордо на абата, който гледаше подозрително всичко.
Апостолът беше прекрасен. С дълга руса коса, падаща по раменете му, с морен поглед, сведени очи и глава, наклонена смирено надясно. Лицето му излъчваше светлина. Някакъв свръхестествен, магически блясък, който подканваше към съзерцание и мистичен живот.
— Казаха ми, че за това лице сте използвали като модел едно момиче.
Упрекът на абата бе първото, което Джорджо чу, влизайки в столовата. От мястото, където се намираше, не видя, че маестрото се усмихва.
— Слуховете се разпространяват бързо — отвърна Леонардо иронично.
— И стигат по-далече от вашите дървени птици.
— Така е, отче абат. Не отричам. Но преди да ми се скарате, трябва да знаете, че използвах момичето само за да довърша лицето на любимия ученик.
Джорджо долови веднага киселата нотка в гласа на маестрото.
— Значи е вярно.
— Йоан е бил нежно създание, отче Бандело — продължи той. — Знаете, че е най-младият от учениците и че Исус го обича като брат. Дори повече: като син. А може би знаете също, че сред вашите монаси не можах да намеря нито един, който да ми внуши онази чистота, с която е описан Йоан в евангелията. Какво значение има, че съм използвал едно невинно момиче, за да довърша портрета му? Какво лошо има в това, след като виждате резултата?
— И коя е тази девойка, ако мога да знам?
— Разбира се, че можете. — Леонардо сведе учтиво глава пред своя домакин. — Но се съмнявам, че я познавате. Казва се Елена Кривели. От благородна ломбардска фамилия е. Преди известно време тя посети моята bottega заедно с маестро Луини. И още щом я видях, разбрах, че Господ я праща, за да ми помогне да довърша Тайната вечеря.
Абатът го погледна косо.
— Ах, да бяхте я видели! — продължи маестрото. — Красотата й е пленителна, чиста и най-подходяща за лицето на най-младия сред апостолите. От нея заимствах това блаженство, което сега излъчва нашият Йоан.
— Но на пасхалната вечеря не е имало девици, маестро.
— А кой може да е сигурен в това, отче? Все пак от Елена взех само ръцете, погледа, изразителните устни и скулите. Най-невинните черти.
— Преподобни отче…
Внезапната поява на брат Джорджо, който чакаше с нетърпение някоя пауза в разговора им, попречи на Бандело да отговори. След като набързо го поздрави коленопреклонно, монахът се приближи и прошепна на ухото му вестта за влошаването не състоянието на едноокия.
— Трябва да дойдете с мен — рече му. — Лекарите казват, че не му остава още много.
— Какво му е?
— Едва диша и на моменти кожата му губи цвета си, отче.
Леонардо погледна любопитно превързаните ръце на Джорджо и разбра, че това е един от монасите, които преди дни бяха нападнати извън стените на Милано.
— Ако ви интересува моето мнение — намеси се той в разговора им, — мисля, че това, от което страда вашият брат, е туберкулоза. Смъртоносна болест, няма лек.
— Какво казвате?
— Симптомите, които описахте, са на туберкулозата. Ако благоволите, братя, можете да използвате познанията ми по медицина, за да облекчите страданието му. Познавам достатъчно добре човешкото тяло, за да ви предложа ефикасно лечение.
— Вие? — обади се Бандело. — Мислех, че мразите…
— Хайде, отче абат. Как мога да желая злото на човек, към когото имам дълг? Спомнете си, че брат Бенедето позира за Тайната вечеря като свети Тома. Мога ли да мразя Елена, която ми донесе просветление, когато рисувах Йоан? Или библиотекаря, който ми позира за лицето на Юда? Не. На вашия брат дължа портрета на един от най-важните апостоли във Вечерята.