Едуард го изгледа втренчено.
— Глупости. Във Фриско дори не би си помислил за такава бърлога.
Слейд не каза нищо. Той просто се обърна и направи знак на някаква закръглена сервитьорка да донесе чаша за брат му.
— Цялата бутилка ли смяташ да изпиеш? — попита Едуард.
— Може би.
Брат му въздъхна. Той взе чашата на Слейд и изпи половината от съдържанието й, преди да му я върне.
— На мен също ми липсва.
— Не започвай отново.
— Защо? — Лицето на Едуард се сгърчи от болка, а красивите му сини очи потъмняха. — Никога няма да превъзмогна смъртта му, никога. Никъде по света няма втори като Джеймс. Но не смятам да се напивам до смърт заради това.
— Ти само се чукаш до смърт — отвърна спокойно Слейд. — Ако не внимаваш, може да пипнеш нещо, за което да съжаляваш цял живот.
Едуард очевидно се вбеси.
— Защо не поговорим за теб? И ти не си невинно момче от църковния хор. Видях Ксандрия.
— Между нас няма нищо и никога не е имало — отвърна равнодушно Слейд.
— Тогава ти си глупак — отговори му Едуард също толкова равнодушно.
Мигът увисна в пространството. Слейд се усмихна. Усмивката му беше тъжна, но все пак — усмивка. Едуард също се усмихна, и изражението му беше същото, само че лицето му отново се сгърчи. Сервитьорката донесе празна чаша. Слейд понечи да налее уиски на брат си, но Едуард го спря. Той извади носна кърпичка от джоба си и почисти чашата, за да може след това да покаже, че е придобила сивкав цвят. Слейд просто вдигна рамене и напълни и двете чаши.
— Малко прах няма да навреди никому.
Едуард въздъхна и отпи.
— И така какво се случи? Из града се говори, че си я намерил.
— Намерих я. — Слейд присви устни. — Тя не си спомня коя е. Не си спомня каквото и да било. — Споменът за лицето й изпълни съзнанието му — очите й, втренчени в него с някакво благоговение. Той изхвърли лика й от мислите си. Но образът й не преставаше да го преследва, откакто я бе оставил в неугледната хотелска стаичка.
Едуард премигна.
— Е, може би така е по-добре.
Слейд го изгледа продължително и разбра какво има предвид.
— Тя обичаше ли Джеймс? Защото, ако е било така, по-добре да не помни, да й бъде спестена, поне временно, част от скръбта по неочакваната му смърт.
— По дяволите, откъде бих могъл да знам? Джеймс пишеше онези писма на теб, не на мен. Още преди години му казах да не ме занимава с нея, защото ми беше писнало да слушам колко е красива и съвършена. — Едуард потръпна и погледна брат си в очите. — Тя наистина ли е божи дар за всеки мъж?
— Аха.
— Никога не съм смятал, че двамата с Джеймс имате еднакъв вкус към жените.
— Тя е красива — заяви безцеремонно Слейд. Не си направи труда да обясни на брат си, че Елизабет е повече от красива. Беше сексапилна. Изключително сексапилна. Чарът й обаче не се криеше в съблазнителното тяло, което бе прегледал толкова прецизно и внимателно. Беше в лицето й. В това лице се криеше някаква примамлива загадка, която би могла да подлуди всеки мъж и да го подтикне да мисли за секс. Слейд отхвърли тази мисъл с ожесточение. Елизабет определено беше истинска дама, но тялото му, изглежда, не смяташе да се съобразява с това.
— Значи все пак идеята не е чак толкова лоша. Може би двамата с Рик ще успеете да оправите нещата и…
— Не! — Слейд стовари тежкия си юмрук върху масата. Чашите подскочиха и се разбиха шумно на пода. Едуард успя да улови бутилката, преди да я сполети същата съдба. Слейд беше ужасен от самия себе си — да изпитва такава страст към Елизабет, годеницата на своя брат.
— Видя ли се с Рик? Пристигнахме в града преди няколко часа. Рик едва не превъртя, докато те чакахме да се върнеш. Той със сигурност ще откачи, когато разбере, че си е загубила ума. Това би могло да провали плановете му.
— Тя е загубила паметта, а не ума си — поправи го Слейд. — Освен това с Рик се видяхме веднага след като я оставих в хотела. Казах му, че няма представа коя е. Той беше изненадан. Доколкото разбрах, тръгна натам.
Едуард го погледна внимателно.
— Нещо те притеснява. Какво е то?
Слейд се раздвижи на стола си.
— Нищо. — Отдавна бе проумял, че не е добър лъжец и никога няма да бъде. — Просто имах отвратителен ден.
Но Едуард беше проницателен човек. Едва ли можеше да проумее какво става в съзнанието на брат му, но когато проговори, сякаш четеше мислите на Слейд.
— Нали знаеш, че никога не сме виждали Елизабет — нито ти, нито пък аз. Единствено Рик я е виждал и предполагам, че в момента е с нея. Какво ще стане, ако това е някоя друга жена?