Скъпи Слейд, аз се връщам у дома. Надявам се някой ден и ти да намериш куража да дойдеш у дома.
Бележката пристигна четири дни, след като й каза, че е задвижил нещата по развода и след като го бе напуснала. В онзи момент изпита нечовешки порив да се втурне в дома на чичо й и да я помоли да остане. Слава богу, намери сили да потисне този импулс. И именно тогава откри, че прилича на Джеймс повече, отколкото някога е предполагал; защото все пак се оказа себеотрицателен и благороден.
А сега знаеше, че се е върнала в Англия с родителите си и че вече не е в града. Беше се върнала у дома.
Но макар да го знаеше, не преставаше да размишлява над факта, че тя не бе направила нищо по отношение на развода им, формално двамата все още бяха съпруг и съпруга, макар да ги разделяше огромен океан. Беше подписала бележката си с твоя съпруга, Реджина. Какво ли означаваше това? Странният подбор на думи го озадачаваше. Озадачаваше го и го караше да търси някакъв таен смисъл.
Непрекъснато си повтаряше, че трябва да разсъждава трезво. Реджина не беше разполагала с време да ангажира адвокати и съветници, нито да се занимава с документите и бюрократичните детайли около един развод. Всеки ден очакваше известие от адвокатите й в Лондон. Но нищо не се случи.
Озадачаваше го и странната употреба на думите в останалата част от писмото. Защо не беше споменала просто, че един ден той ще се върне у дома? Реджина пишеше, че той ще си дойде у дома, сякаш се прибираше в техния дом, или сякаш се завръщаше при нея у дома. Беше написала също, че той ще има нужда от кураж, за да го стори, а последните й думи, отправени към него, го описваха като страхливец. Нямаше никаква логика. И именно липсата на логика го караше да мисли невъзможното. Слейд отчаяно отказваше да се поддава на фантазиите си. Реджина несъмнено беше в Лондон, готова да се омъжи за своя херцог. Тя не го очакваше в Мирамар, изпълнена с любов и себеотдаденост. Защото, ако тези безумни фантазии бяха истина, Слейд знаеше, че няма да намери сили да я отпрати втори път.
Не, не беше истина; той беше само един безумно влюбен глупак. И колкото повече се отдаваше на мечти, толкова повече болка щеше да изпита при сблъсъка с реалността. Трябваше да се опита да я забрави, но това беше като да накара слънцето и луната да променят извечния си ход.
Господи, колко му липсваше!
Ксандрия и Чарлз вече го очакваха. Едуард също беше с тях. Слейд не беше изненадан от присъствието на брат си. Макар през последните дни да се беше изолирал от света, той знаеше, че те с Ксандрия са станали почти неразделни. Двамата имаха поне десет години разлика във възрастта и Слейд не проумяваше какво се върти този път в главата на отдавнашната му приятелка. Но ако преди време би я осъдил строго, сега нямаше право да съди. Надяваше се поне приятелството на Едуард да я накара да осъзнае, че е крайно време да си намери някой приятен мъж, когото да обикне и за когото да се омъжи.
Чарлз изглеждаше прекомерно сериозен; Ксандрия беше просълзена и подсмърчаше в смачканата си носна кърпичка.
— Ще ми липсваш, Слейд — прошепна тя. — Но не плача от себичност. Плача, защото се радвам да видя, че най-после се прибираш у дома, където ти е мястото.
— Страхотно — вметна провлечено Едуард.
Слейд отстъпи назад от Ксандрия.
— Чувствам, че дължа това на Реджина.
Изведнъж всички замлъкнаха.
Слейд поруменя.
— Единственото нещо, което Реджина не можеше да понесе, беше непримиримата вражда между двама ни с Рик. Наречете го чувство за дълг, ако искате. Но аз се прибирам вкъщи и двамата с Рик ще трябва да изгладим нещата помежду си веднъж и завинаги.
Чарлз пристъпи царствено напред.
— Крайно време беше, Слейд. Опитай се да не съдиш баща си твърде строго. И бащите понякога грешат.
Слейд се намръщи.
— Няма да е лесно, но ще дам всичко от себе си.
Чарлз го прегърна приятелски.
— Ти можеш да постигнеш всичко, стига само да решиш. Ти си също толкова решителен, колкото си умен и проницателен. Надявам се следващия път, когато се срещнем, раздорите с баща ти да са само смътен спомен в миналото.
Слейд не беше чак толкова ентусиазиран, колкото добрия стар Чарлз.
— Е, бъдещето ще покаже. Чарлз, искам отново да ти благодаря за заема. Нямаш представа колко много означава за мен помощта ти. — Слейд говореше истината. Вече не смяташе да продава къщата „Хенеси“, за да събере още пари. Реджина обичаше това място. Той ясно си спомняше с каква настървеност го бе убеждавала да не го продава. Сега това също бе негов дълг.