Докато той се хранеше, преди да се впусне в обяснения, Реджина внимателно го наблюдаваше. Беше изключително хубав млад мъж — една от отличителните черти на Деланза. Изглеждаше с няколко инча по-висок и доста по-едър от Едуард и Рик. По тялото му обаче нямаше и грамче излишна тлъстина. Косата му беше тъмна и гъста, очите му — нов нюанс на онова наситеносиньо, така типично за мъжете на Деланза. Беше мъж, който можеше да разбие не едно женско сърце.
Но най-типичното за мъжете от семейство Деланза беше техният чар. Нямаше начин Джеймс да влезе в някое помещение и да остане незабелязан. Реджина осъзнаваше, че тя самата реагира по същия начин на присъствието на Рик, Едуард и дори на собствения си съпруг.
Рик седеше на дивана, от едната страна на Джеймс, Слейд беше от другата. Реджина седеше до мъжа си, стискаше здраво ръката му и искрено се радваше за него. Едуард пък беше придърпал стол към тях, и то толкова близо, че коляното му се отъркваше в крака на Джеймс. Лусинда и Жозефин седяха плътно зад Рик. Двете бяха по-близо до Джеймс от съпругата на Рик. Виктория седеше на стол в дъното на стаята и в демонстративното й отдалечаване от семейството Реджина виждаше най-сигурното доказателство за подозренията си.
— Достатъчно яде — изсумтя Рик. — Сега вече искам да знам къде се беше дянал през цялото това време. Когато онова наводнение най-после утихна, намерихме коня ти при реката със счупен крак, отдавна мъртъв и заплетен между изкоренените дръвчета. Ти вече беше изчезнал. Господи! Как те търсихме само — търсихме те и се молехме да не те открием.
— Господи! — прошепна Джеймс и отблъсна чинията си встрани. После се облегна на дивана с внезапно помръкнало лице. — Но не сте ме открили! И как е възможно да не получите онова писмо, с което ви известявам, че съм добре?!
— След като така и не те намерихме и след като цял месец се изтърколи без никаква следа от теб, какво друго можехме да си помислим, освен че си се удавил в придошлата река? — извиси глас Рик.
— Защо тръгна, без да ни кажеш и дума? — попита Слейд.
— Получих писмо от Елизабет.
— Какво писмо? — не се сдържа Рик.
Устните на Джеймс се извиха в горчива усмивка.
— Какво мислиш? Не беше любовно писмо.
В стаята се установи тишина. Слейд пръв я наруши.
— Господи, Джеймс, съжалявам.
— Е, вече няма нужда. Слава богу, че се случи така!
— Значи затова си тръгнал така внезапно в онази страховита буря — прошепна мрачно Рик.
— Бях като луд. Бях наранен. И изпълнен с неверие. И понеже бях непоправим глупак, реших да се видя лично е нея и да й поискам обяснение. Мислех си, че се е поддала на обичайните съмнения в последната минута и че щом ме види, веднага ще се хвърли в обятията ми и всичко ще бъде наред. — Той се изсмя грубо. — Лъгал съм се.
— Значи си получил писмото й, побягнал си в бурята и си загубил коня си в придошлата река — опита се Слейд да обобщи. — Какво се случи след това?
— Имах нужда от кон, така че откраднах един от конете на стария Къртис, за да стигна навреме до Темпълтън и да хвана влака за Сан Луис Обиспо. Когато разбрах, че влак ще има едва на следващия ден, просто продължих да яздя. Нищо не беше в състояние да ме спре. Препусках, докато стигнах до Серано, откъдето взех влак до Сан Луис Обиспо.
— Яздил си почти през целия път? — прекъсна го слисан Едуард.
— Аз не бях просто полудял — бях напълно откачил — отвърна ожесточено Джеймс. — Дори не помислих да изпратя телеграма, докато не пристигнах в града и не се видях с нея. — Устните му се извиха, но така и не се озариха от усмивка. — Не си спомням какво съм й наговорил. Тя беше толкова променена, бил съм шокиран, предполагам.
Едуард наруши потискащата тишина.
— Аз я видях, Джеймс. Преди около месец се наложи да се срещна с доведената й майка, а Сюзън ме изпрати при Елизабет. — Той се поколеба. — Няма смисъл да съжаляваш. Няма по-неподходяща жена за теб.
Джеймс мълчеше.
— Аз също я видях наскоро — обади се и Слейд. — Едуард е прав. Тази жена направо вони.
Джеймс впери невиждащ поглед в братята си. После тежкият му юмрук се стовари върху масата, а полупразната чиния се разби с трясък на пода.
— Принудих я да ми разкаже всичко. А на нея й достави удоволствие да ми разказва. Тя е блудница в душата си и винаги е била. Имате ли представа защо са я изпратили в Лондон? Защото са я хванали да се чука с някакъв коняр! Старият Сейнт Клер е успял някак да потули нещата и я е изпратил в онова училище с надеждата да я озапти! Била е едва на тринайсет! И не й е било за първи път! Господи, докато Джордж е уговарял този брак, трябва здраво да се е надсмивал зад гърбовете ни! — Джеймс трепереше от възмущение. Той издиша тежко и впери нетрепващ поглед в тавана.