Едуард успя само да премигне.
— Нима не разбираш? Слейд щеше да дойде само за погребението и отново да замине! Но ти щеше да останеш и Рик естествено щеше да те помоли да се ожениш за нея, за да спасиш ранчото. И тогава всичко това щеше да бъде твое! Направих го заради теб! И нима е чак толкова ужасна лъжа? Какво толкова съм направила?
Внезапно Едуард се изправи и я отблъсна от себе си с такова ожесточение, че майка му се сгромоляса в празния стол зад себе си и едва не полетя към пода.
— Махни се от мен!
— Едуард! — Виктория протегна умолително ръце.
— Махни се от мен! — извика той като обезумял. После се обърна и преди някой да има време да реагира, вече беше до вратата. Крачките му бяха толкова бързи и решителни, сякаш всеки момент ще хукне.
Всички бяха стъписани. Слейд бе напълно вцепенен. Рик потъна уморено в дивана, заровил лице в ръцете си. Изглеждаше стар и победен. Реджина съчувстваше на всички им, особено на Рик и Едуард. Изведнъж тя се вкопчи отчаяно в ръката на Слейд.
— Трябва да върнеш Едуард! — каза напрегнато тя.
Слейд я погледна вторачено.
— Не.
Тя понечи да му се възпротиви.
— Не, Реджина. Той сам трябва да преодолее болката.
А после, през ромона на падащия дъжд, всички дочуха задавено чаткане на конски копита. Реджина се втурна към прозореца, който гледаше към конюшните. Когато отметна завесите, видя Едуард, яхнал черния си жребец, решително да се спуска по пътеката и да се отдалечава от Мирамар.
Виктория изкрещя, внезапно осъзнала какво ще последва. Тя се втурна лудешки покрай Слейд и, без да се замисли, излезе на проливния дъжд отвън. Риданията й бяха сърцераздирателни. Реджина се втурна подире й. Жената се понесе, залитайки, към задния двор и през входната врата. През цялото време не спираше да зове сина си. Реджина спря близо до нея. Дъждът шибаше безмилостно лицето й, дрехите й мигом се просмукаха с вода. Слейд я бе последвал и сега се спря недалече.
— Влизай вътре, преди да си настинала — прошепна той.
Реджина го погледна въпросително. Каквото и да бе направила Виктория, не можеше да остане безразлична към скръбта й. Слейд, изглежда, се чувстваше по същия начин.
— Аз ще я доведа — каза меко той.
Реджина побягна към сухия навес над входа. Видя как Слейд закрачи смело под дъжда. Виктория бе коленичила безутешно в калта. Сподавените й ридания така и не затихваха.
— Едуард! Едуард! Моля те, върни се у дома! Моля те, Едуард!
Едуард се изгуби зад завоя.
Слейд се наведе и внимателно я изправи на крака.
— Ще се върне — прошепна тихичко той. — Когато сам реши, ще се върне у дома. — И я въведе обратно в къщата.
Няколко часа по-късно дъждът се превърна в порой, който ромолеше равномерно в тишината на нощта. Реджина стоеше права до прозореца на спалнята и се взираше в прогизналия мрак. Слейд пристъпи към нея, топлите му силни длани се плъзнаха успокоително по раменете й.
Тя се облегна унило на гърдите му.
— Едуард дори не взе палто и шапка.
— Той ще се справи.
— Не мога да спра да се притеснявам. И да съжалявам. Сега трябваше да бъде тук, с нас, а не сам в студа на тази забравена от бога нощ.
Слейд зарови лице в косите й.
— Имаш златно сърце, Реджина. Но Едуард е силен и жилав. Има нужда от време, за да приеме болезнената истина.
За миг Реджина остана безмълвна. Една-единствена сълза се стичаше свободно по лицето й. Сърцето й се обръщаше от противоречивите емоции — болеше я за членовете на семейството и същевременно пърхаше от радост — защото Слейд оцени добротата й. Тя се обърна да го погледне.
— Бедният Джеймс! Какво ли ще стане с него?
— Бедният Джеймс! — повтори мрачно Слейд. — Превърнал се е в огорчен и озлобен човек. Едва успях да го позная. В продължение на пет дълги години е обичал жена, която никога не е съществувала. Дори й беше верен като роб. Той също има нужда от време.
Реджина прегърна съпруга си.
— Ами Рик? — Тя затвори очи, в миг потръпнала от спомена за състоянието, в което го бе видяла преди малко. Когато Слейд въведе Виктория в трапезарията, Рик напусна стаята и се затвори в кабинета си. Час по-късно се появи отново, замаян и остарял.
— Рик е силна личност. Той ще оцелее. Много е преживял в този живот, ще преживее и тази криза. Но ще изхвърли Виктория от Мирамар, помни ми думата. Много неща й е прощавал през годините, но тази измама няма да й прости.
Реджина се облегна на силните му гърди и обгърна талията му с ръце.