— Господ да ми прости, но аз изпитвам съжаление към тази жена. Първо загуби сина си, а сега ще загуби съпруга и дома си.
— Ти си невероятна, Реджина. Мисля, че именно твоята щедрост е онова, което най-силно ме впечатлява у теб. — Ръцете му се плъзнаха около нея. — Обичам те. Обичам те толкова силно, че думите са безсилни да го изразят.
Вцепенена, Реджина премигна объркано насреща му.
— Би ли го повторил?
Смехът му беше дрезгав и наситен с емоции.
— Ако мислиш, че имам сили да повторя тези думи, грешиш. Трудно ми е да го изрека, но подозирам, че искаш да узнаеш какво в действителност изпитвам към теб. И ми се струва — добави меко той, — че най-после намерих куража да ти го призная.
В очите й плуваха сълзи на щастие. Тя го прегърна с цялата си любов.
— Нямаш представа колко щастлива ме правиш в момента! Винаги съм мечтала да ми кажеш, че ме обичаш, Слейд!
— Нима не е очевидно?
— Очевидно? — Реджина се засмя, преливаща от щастие. — Само преди месец искаше развод.
Слейд въздъхна и обхвана лицето й в топлите си длани.
— Нима не разбираш? Опитвах се само да постъпя така, както смятах за редно.
Реджина премигна.
— До ден днешен не мога да проумея мотивите за постъпката ти.
— Мислех си, че баща ти е прав — че трябва да живееш в замък и да се омъжиш за херцог.
— О, глупавичкият Слейд! Баща ми вече не мисли така. В нощта на тържеството ми даде своята благословия.
Слейд изглеждаше слисан. Дълго време не успя да проговори.
— Вече няма нужда да се измъчваш. — Тя се поколеба. — Татко дори ми даде моето наследство. В момента парите са на твоя сметка в Сан Франциско.
Слейд сякаш се сепна, но не каза нищо. Реджина почувства облекчение, защото се боеше, че съпругът й ще реагира остро.
— Ах ти, глупавичкият ми Слейд — повтори тя, този път просълзена и обгърна лицето му с длани. — Наистина ли мислеше, че мога да живея само в изискан лукс? Нима вече не съм ти доказала любовта си? Осъзнаваш ли колко си сгрешил?
Той преглътна.
— Да, Реджина, бил съм заслепен. Бил съм кръгъл идиот.
— Надявам се да проумееш какъв е смисълът на любовта — прошепна мило Реджина. — Смисълът й е в умението да се правят компромиси. Когато една жена истински обича някой мъж, тя е готова да се отрече завинаги от всичко — без капка съжаление.
Слейд я целуна с несдържан копнеж и отърка лицето си в нейното.
— Ти си изключително мъдра за възрастта си, Реджина. Ти ме накара да проумея каква е силата на любовта. Преди време бях себеотрицателен и се опитах да те отблъсна, сега съм себичен и ревниво те пазя до мен.
— Но любовта е едновременно себична и себеотрицателна, Слейд — промърмори Реджина. — Да не се опитваш да ми кажеш, че си ме обичал дотолкова, че си бил готов да ме отпратиш, за да ме направиш щастлива?
Слейд потръпна.
— Сега, след последния месец на любов и щастие, идеята ми се струва абсурдна.
— Наистина е абсурдна! — натърти Реджина.
— През този месец осъзнах колко съм сгрешил в преценката си за теб, Реджина. Изглеждаш крехка и деликатна като къщна роза, но не съм виждал по-силна и решителна жена от теб. През последните седмици тук, в Мирамар, ти напъпи и разцъфтя. Никога не си била така красива и никога не си изглеждала по-красива.
— Никога не съм се чувствала по-щастлива — прошепна Реджина. Тя изпита порив да му каже кое я кара да цъфти, но го остави още малко да си мисли, че всичко се дължи на него и на късмета да живее в Мирамар. После погали нежно лицето му. — Обичам те. Обичам те от момента, в който те видях за първи път. Затова не признах произхода си и побързах да се омъжа за теб. И никога не съм преставала да те обичам, дори и в момента, в който те напуснах в Сан Франциско. Ето — вече ти излях душата си. — Тя се взираше усмихната в него през замъгления си от сълзи поглед.
— Винаги можеш да ми изливаш душата си, Реджина — прошепна Слейд и лекичко гризна меката извивка на ухото й. — Никога няма да се изморя от твоите признания.
На следващата сутрин Реджина спа до късно, изтощена от емоциите около завръщането на Джеймс и драматичното признание на Слейд. Разбира се, тя прекрасно знаеше, че жените се чувстват отпаднали през първите месеци на бременността.
Навън все още валеше и сякаш не се канеше да спира. Жозефин й обясни, че дъждът няма да спре със седмици.
— Но после ни очаква изненада — усмихна се добродушната жена. — Точно когато ви се стори, че небето никога няма да се проясни, слънцето ще пекне жизнерадостно в простора.
Реджина я погледна остро. В думите на възрастната негърка несъмнено бе заложен двояк смисъл.