— Поръчах ти закуска, защото знам, че не си яла снощи — обясни й Рик. — Днес изглеждаш нов човек. Как се чувстваш, Елизабет?
— По-добре. — Отговорът беше машинален. Сетивата й вече и долавяха аромата на прясно сварени яйца и топли кифлички и я караха да почувства неутолимия си глад. Но тя не направи и опит да седне. — Къде е Слейд?
Рик се намръщи.
— Все още е в леглото. Това момче очевидно има склонност към мързел.
Реджина беше шокирана. Не познаваше Слейд добре, но можеше да се закълне, че мързелът е абсолютно чужд на този мъж. Дори напротив — никога не беше срещала такъв неуморен човек.
— Хайде, Елизабет. Започвай да се храниш. Тук не държим много на добрите маниери.
Реджина тъкмо понечи да седне, когато откъм отворената врата долетя гласът на Слейд:
— Ти не би могъл да разпознаеш добрите маниери дори ако някой пъхне под носа ти наръчник за употребата им.
Двамата с Рик се извърнаха рязко. Лицето на Слейд беше яркочервено от гняв; той очевидно бе дочул хапливата забележка на баща си.
— Ябълката не пада по-далече от дървото си — отвърна равнодушно Рик. — Часът е десет сутринта. Тя има право да спи през целия ден, но не и ти.
Слейд влезе в стаята с ленива походка и затвори вратата с връхчето на износената си обувка.
— Ти да не си ми шеф? Да не би да ме храниш или да ми плащаш надници? Не си спомням някога да съм получавал чек от теб.
— Нима Чарли Ман ти позволява да спиш до десет сутринта?
— Когато съм във Фриско, обикновено работя — отвърна му Слейд.
Рик подсвирна подигравателно.
— Как ли пък не! Сигурно, ако си легнеш в по-приличен час, ще можеш и да станеш навреме.
— А може би това, което правя през нощта и по всяко друго време на денонощието, си е лично моя работа.
Двамата мъже стояха настръхнали един срещу друг и се гледаха право в очите. Реджина бе вкопчила здраво нокти в облегалката на стола, а изуменият й поглед непрестанно се местеше от баща на син, и обратно. В момента тя ставаше неволен свидетел на нещо, което нямаше право да вижда, и беше ужасена от онова, което се разкриваше пред очите й. Защо ли Рик нападаше Слейд по такъв начин? Как би могъл баща да се държи така със сина си — и то в присъствието на друг човек? И защо Слейд се палеше толкова лесно, сякаш се готви за битка? Реджина се усмихна лъчезарно и наруши напрегнатата тишина:
— Идваш точно навреме за закуска. Заповядай, седни. Ще поръчам да донесат още чинии.
Както се беше надявала, Рик и Слейд мигновено насочиха вниманието си към нея.
— Вече закусих, а виждам, че има предостатъчно кафе — обади се Рик. Той дръпна единия стол назад. — Седни, Елизабет.
Реджина не се помръдна, вперила неподвижно поглед в Слейд, който по никакъв начин не отговори на поканата й. Сега, след като вниманието му не беше погълнато от баща му, той се обърна и към нея. Както беше очаквала, погледът му бе остър като бръснач, а въпросът се съдържаше в очите му.
— Нещо ново?
Реджина знаеше какво я пита. Тя поклати отрицателно глава, неспособна да откъсне погледа си от него. На лицето му мигновено се изписа разочарование, когато осъзна, че тя все така не си спомня нищо.
След като вече бяха седнали, Реджина не се сдържа да не го разгледа по-подробно. Изглеждаше добре. Тази мисъл я смути. Тъмната му гъста коса беше влажна и гладко сресана назад. Лицето му бе гладко избръснато и едва сега разкриваше красивите му до съвършенство черти. До този момент Реджина наистина не бе осъзнавала колко дяволски привлекателен е в действителност този мъж. Вълнената му риза беше снежнобяла и идеално изгладена, дънките — тъмносини и нови. Отново носеше пистолет на колана си. Ботушите му бяха излъскани до последната прашинка и на Реджина й се струваше, че дори долавя приятния аромат на одеколон.
Той улови погледа й. Реджина му се усмихна в отговор, защото наистина се радваше да го види и защото нито за миг не беше забравила, че този човек я е спасил и дори й е предложил закрилата си. Слейд обаче не й се усмихна. Погледът му беше непроницаем. Мислите му сега бяха грижливо прикрити. Онзи плам и огнени емоции, които бе разкрил пред нея предния ден, днес бяха грижливо прикрити или дълбоко погребани.
— Е, пациентът вече е прегледан, така че е време да си вървя — обади се жизнерадостно лекарят откъм леглото.