Реджина се сепна. Беше забравила за неговото присъствие. Но той не изглеждаше нито озадачен, нито пък притеснен от острата размяна на реплики, на която също бе станал неволен свидетел. Рик го изпрати до вратата и учтиво му благодари.
В този момент погледът на Слейд се плъзна по тялото на Реджина. Косъмчетата по кожата й се изправиха.
— Какво каза лекарят? — попита я меко той.
— Че вероятно ще се оправя с времето.
Слейд замълча, а Рик се присъедини към тях. Реджина бе толкова обезпокоена от поведението на Слейд, че почти загуби апетита си. Тя наля кафе за двамата мъже, като предварително ги попита как го предпочитат. После започна да се храни, но без всякаква охота. Двамата отпиваха от кафето си в пълна тишина. Рик седеше на единствения свободен стол до масата, а Слейд беше небрежно облегнат на бюрото. В притихналата хотелска стая девойката почти се боеше от Слейд. Присъствието му бе силно и натрапчиво. Реджина чувстваше погледа му, закован в гърба й. Напомняше й за огромен тигър — опасен, ако го оставят на свобода; непредвидим, ако го затворят в клетка; хищен, ако го предизвикат.
— Елизабет — промълви Рик, когато тя свърши със закуската си, — снощи нямахме възможност да поговорим, но трябва да го направим сега, защото днес заминавам за Мирамар.
Младата жена се сепна. Думите му я накараха да осъзнае колко несигурно и крехко е положението й в момента. Рик щеше да се върне в Мирамар. Лесно беше да се предположи, че Слейд ще го последва. А къде щеше да отиде тя самата?
Пръстите й мачкаха грубо изящната салфетка. Ако Джеймс беше жив, сега тя щеше да замине с тях, за да се подготви за сватбеното си тържество. Но той беше мъртъв. И къде щеше да отиде тя, какво трябваше да стори? През изминалата нощ Рик бе отговорил на всичките й въпроси относно нейното семейство. Беше отгледана в Сан Луис Обиспо, а от тринадесет годишна посещавала училище за млади дами в Лондон. Баща й починал миналото лято, а доведената й майка се омъжила повторно. Реджина се питаше дали тази жена би я приела в дома си.
— Предполагам, че аз ще трябва да се върна у дома — прошепна колебливо тя и неволно се обърна към Слейд. Въпросителният й поглед срещна неговия.
Но той не й отговори нищо. Изражението на лицето му беше мрачно и непроницаемо.
— Точно това исках да обсъдим — каза Рик. — Не мисля, че е редно да пътуваш сега, когато нямаш никакви спомени за миналото си. И със сигурност не бива да заминаваш сама.
Дотук Реджина бе напълно съгласна с него. Самата мисъл да пътува в такова състояние й се струваше отблъскваща, но истинската причина се криеше по-дълбоко. Тук поне имаше вече нещо познато, а домът й беше само далечен мираж, който би трябвало да я привлича, но при конкретните обстоятелства не й предлагаше никакво успокоение.
— Предполагам — промълви бавно тя, като се опитваше да сдържи импулса си да погледне отново към Слейд, — че когато моята компаньонка се съвземе, бихме могли да заминем заедно.
Рик сякаш се поколеба.
— Госпожа Шрьонер почина вчера, малко след пристигането на влака и доста преди да се появите вие със Слейд.
Реджина беше потресена.
— Винаги бих могъл да изпратя един от синовете си да те придружи — добави Рик, — но дори и така, не съм сигурен, че ти си готова да пътуваш. Лекарят е твърдо против тази идея.
Реджина не си спомняше нищо за своята починала компаньонка, но мисълта й работеше бързо.
— Трябва да изпратя писмо до роднините на госпожа Шрьонер, ако успеем да ги открием.
— Не се притеснявай за това. Вече се погрижих за всичко, но ако искаш да пишеш на тези хора, аз съм готов да изпратя посланието ти.
Реджина кимна.
— Дали моята доведена майка ще ме приеме, ако се върна у дома?
Рик се намръщи.
— Сюзън се омъжи шест месеца след смъртта на Джордж. В продължение на един месец, откакто се върна от Лондон, ти беше нейна гостенка, но се съмнявам, че тя е била доволна от този факт. Тя е почти на твоята възраст, а ти си дяволски привлекателна. Не мисля, че ще приветства идеята непрекъснато да се навърташ около нея.
Реджина замълча. Думите на Рик никак не я изненадаха. Изглеждаше й логично една наскоро омъжена жена да иска да се усамоти със съпруга си, а фактът, че доведената й майка беше почти на нейната възраст правеше присъствието й още по-нежелателно. Тази мисъл й причини остро главоболие. Погледът й неволно се насочи към Слейд. Той се бе настанил върху бюрото и изучаваше съдържанието на подноса със закуската, сякаш виждаше в него нещо особено занимателно. Реджина искаше да привлече вниманието му, но той изглеждаше твърдо решен да я избягва. Но ако не можеше да се върне у дома, в Сан Луис Обиспо, къде тогава щеше да отиде?