Табелата, която указваше посоката към Мирамар, не споменаваше колко път ги чака дотам. Но дори да им оставаха само броени минути, Реджина със сигурност не би могла да понесе и миг повече напрегнатата тишина, установила се помежду им.
— Баща ти е изключително щедър човек — промълви тя, опитвайки се да подхване някакъв безобиден разговор.
Слейд не й отговори.
— Изключително съм благодарна за гостоприемството му. — Тя не можеше да повярва, че този мъж напълно ще откаже да разговаря с нея.
— Сигурен съм, че е така.
Думите се откъснаха неохотно от устата му, но поне бяха изречени с нормален тон. Реджина изпита безгранично облекчение.
— Не беше длъжен да ми предлага дома си — добави тя.
— Точно така. Рик никога не прави нещо, което не иска да нрави. — Този път той я погледна решително.
— Говориш така, сякаш ме предупреждаваш.
— Може и така да е.
— Той ти е баща.
— Мислиш ли, че не знам?
Реджина понечи да му обясни, че Рик го обича, но потисна порива си. Не биваше да се намесва в чувствата между двамата мъже. Това бяха лични взаимоотношения, които трябваше сами да разрешат.
— Знам, че си ми ядосан — изрече тихичко тя. — Извинявай.
Слейд я погледна отново. В очите му наистина се четеше гняв, но липсваше онзи неудържим пламък, който бе видяла у него в хотелската стая сутринта, преди да напусне стаята като разярено животно.
— Извинявай — промълви объркана тя. — Последното нещо, което съм искала, е да те разгневя — не и след като спаси живота ми по такъв начин.
Дланите му се вкопчиха здраво в юздите.
— Престани да говориш небивалици. Аз не съм те спасил. Просто те намерих и те отведох в града. Това е всичко. Ако не бях аз, някой друг щеше да го направи.
— Дали? Или щях да се събудя сама насред онази пустош и да се скитам наоколо, докато припадна от изтощение? Можех дори да умра.
Погледът му я пронизваше.
— Не съм те молил за признателност.
— Но така или иначе, аз съм ти благодарна.
Слейд впери поглед право пред себе си над главите на конете към бледосинята ивица на хоризонта.
— По дяволите — промърмори той под носа си.
Реджина почувства надигащия се в гърдите й гняв и последва импулса си.
— Обърни колата! Закарай ме обратно в Темпълтън. Ще остана в хотела, докато се почувствам по-добре, а после ще замина за Сан Луис Обиспо. Сигурна съм, че Сюзън няма да затръшне вратата под носа ми, когато види в какво състояние съм изпаднала. Не искам да ти се натрапвам повече.
Слейд свъси вежди и се обърна на седалката, за да я погледне.
— Нима ти приличам на такъв мерзавец?
— Не! Не е това! Просто не разбирам защо си ми толкова ядосан.
Слейд преглътна мъчително. Погледът му се плъзна към устните й, преди отново да се закове на очите й.
— Вината не е твоя. Не съм ядосан на теб.
— Не си ли?
— Не.
Реджина изпита неимоверно облекчение — и не само облекчение. Душата й ликуваше. Но мрачното, отнесено изражение на лицето му мигновено изтри усмивката от устните й.
— Щом не си ядосан на мен, значи гневът ти има нещо общо с баща ти.
— Точно така.
Тонът му й подсказа, че навлиза в територия, която е оградена с телена мрежа в съзнанието му.
Но Реджина не можеше да се сдържи. Защото пред очите й още беше образът на Рик, когато изрече онези думи, в ушите й отекваше гласът му, преливащ от обич и още нещо, което тогава не бе успяла да определи, но сега беше в състояние да назове — отчуждение.
Реджина не можа да се сдържи.
— И защо си ядосан на баща си?
Слейд я погледна остро.
— Защото те обиди?
— Рик трудно би могъл да ме впечатли и с най-долната обида, която е в състояние да ми отправи — отвърна рязко той. — Спри да настояваш.
— Значи е заради мен. Ти си ядосан на Рик, но причината е в мен.
— Бесен съм на Рик отдавна преди да те срещна, и ще продължавам да съм бесен дълго сред като си отидеш.
Реджина онемя от думите му. Сърцето й се късаше от отношенията между баща и син — отношения, които искаше да изглади и в които нямаше никакво право да се намесва. А самата мисъл, че конфликтът помежду им ще остане, а тя ще замине, кой знае защо я разстройваше. Тя дори не се осмеляваше да се замисли по-внимателно над този факт.
И въпреки всичко Реджина чувстваше, че в дъното на тези разрушителни емоции стои самата тя, макар Слейд решително да го отричаше. Усещаше го; знаеше го.