— Звучи доста романтично.
Слейд я погледна замислено.
— Но не и практично, а в днешните времена не е и конкурентоспособно. Сега разполагаме само с няколко човека, които се грижат за животните, един щавач, един касапин, готвачка и няколко помощници в къщата.
Бледа картина в сравнение с някогашните времена, помисли си Реджина. И някак тъжна. Слейд сякаш прочете мислите й.
— Не бих върнал времето назад, дори и да можех — добави той.
После насочи конете по пътя покрай хамбарите и помощните постройки направо към къщата. Към тях се насочи някакъв мъж, който нямаше действителна прилика със Слейд, но нещо в чертите му силно напомняше за него.
— Добре дошла в Мирамар. — Той отправи ослепителна усмивка към Реджина. — Аз съм Едуард.
Реджина също се усмихна. Топлото му приятелско отношение беше цяр за душата й след потискащото мълчание на Слейд. Той й помогна да слезе от двуколката.
— Сега разбирам защо Джеймс е бил толкова запленен от вас — промълви сърдечно Едуард.
Реджина инстинктивно долавяше, че този мъж е умел прелъстител, но той беше толкова красив, а чарът му така неподправен, че всичко останало губеше значение. Безобидният му флирт никак не я притесняваше и тя имаше чувството, че е добре тренирана в такъв вид отношения.
— Много мило от ваша страна — отвърна му спокойно тя.
— Предполагам, че сте свикнала да получавате ласкателства от страна на мъжете. Дали понякога не ви омръзва да ви повтарят колко сте красива?
Някъде зад гърба й Слейд шумно сваляше куфарите й на земята.
Вместо да се обърка, Реджина звънко се разсмя.
— Струва ми се, че сте голям измамник.
— Измамник? — Гримасата му беше дяволита и привлекателна. — Никога преди не са ме наричали измамник, но мисля, че ми харесва.
Реджина не сдържа усмивката си. Да, определено неведнъж бе участвала в подобна игра на думи и не само че бе опитна във флирта, но и изпитваше удоволствие от него. Запита се откъде ли е толкова веща в такива ситуации, след като е прекарала последните няколко години от живота си затворена в частно училище за млади дами. На подобно място едва ли беше имала възможност да флиртува с приятни млади господа. Тази мисъл я обърка.
— Е, отсега нататък със сигурност ще го чувате по няколко пъти на ден — ухили се хлапашки Едуард, — докато наистина се отегчите.
Реджина отново се усмихна, този път насила.
— Не мисля, че една млада дама би могла да се умори да я ласкаят — отвърна машинално тя. Беше силно обезпокоена от последната мисъл, която навести съзнанието й. Но не й остана много време да разсъждава над това, защото в следващия момент Слейд изсумтя презрително и привлече вниманието на двамата с Едуард.
— Наистина ли мислиш, че жените си падат по това?
Реджина бе искрено изненадана от реакцията на Слейд. За нея разговорът с брат му беше просто игра на думи. Едуард отново и се усмихна.
— Той ревнува. Ревнува, защото не би могъл да води мил разговор с жена дори ако животът му зависеше от това.
Слейд погледна внимателно Реджина, преди да отговори на брат си.
— Аз нямам нужда от „мили разговори“. Но ти, изглежда, си доста опитен в това отношение.
— Аз съм съкрушен — отвърна шеговито Едуард, но изглеждаше озадачен от поведението на брат си.
Слейд хвърли още един обвинителен поглед към Реджина.
— И двамата изглеждате опитни в това отношение.
Реджина не можеше да повярва, че Слейд е способен да я напада по такъв начин. Едуард изглеждаше не по-малко изненадан.
— Слейд — опита се да протестира той.
Слейд обаче не му обърна никакво внимание. Той захвърли пренебрежително на земята последните й куфари и мигновено изчезна в къщата.
Чувствата на Реджина бяха наранени, но тя внимателно прикри объркването си. Обърна се към къщата, за да скрие от Едуард лицето си, обляно в гъста руменина.
— Имате хубав дом — призна чистосърдечно тя.
— Къщата е била построена за пръв път през 1838 година — отвърна й припряно Едуард. После докосна ръката й. — Той не искаше да те засегне.
— Напротив. А аз, изглежда, наистина съм твърде опитна в изкуството на флирта.
— Понякога ми е трудно да разбера брат си — отвърна мрачно Едуард. — Повечето дами, които познавам, флиртуват.
Думите му никак не я успокоиха. В последните няколко часа съвсем последователно бе отблъсквала Слейд от себе си, макар и несъзнателно. Дължеше му живота си, това беше безспорно, а вместо да му се отблагодари, досега бе успяла само да го вбесява.