— Обърни се — прошепна приглушено Реджина. Погледът му срещна нейния. Моментът й се струваше болезнено интимен. После Слейд й обърна гръб.
Смутена и припряна, Реджина облече неговата риза, пръстите й се засуетиха несръчно с копчетата. Когато меката материя докосна голите й гърди, почувства шеметно опиянение. Кожата й настръхна от забранено удоволствие и трудно сдържано очакване.
Слейд се обърна, но погледът му се плъзна покрай нея, сякаш се бои да я погледне.
— А сега се отърви от тези подгизнали поли и забрави останалото.
Полите й наистина бяха подгизнали, тежаха и затрудняваха движенията й, но и бездруго вече бе стигнала достатъчно далече. Не възнамеряваше да се съблича по фусти и долни гащи. Реджина не се помръдна и не отговори. Слейд я погледна мрачно. Дъхът й секна, когато разбра, че мъжът отсреща й е неумолим.
Ноктите й се вкопчиха отчаяно в дланите. В съзнанието й отново изплува образът, който бе навестил мислите й преди миг: Слейд, който разкъсва дрехите й с дива страст, преди да я люби. Не можеше да откъсне погледа си от него. И същевременно знаеше — с абсолютна сигурност го знаеше — че ако не погледне встрани, отново ще го предизвика да извърши нещо — нещо опасно и недопустимо.
Слейд се раздвижи. С бързи и грациозни крачки, той пристъпи към нея и протегна ръце. Тялото й потръпна в отговор, сърцето й пропусна няколко удара. В един безкрайно дълъг миг тя остана вцепенена, вкопчила пръсти в голите му ръце, гърдите й се надигаха неудържимо към меката материя на неговата риза. Усещаше под дланите си стаената сила на ръцете му, първичната мощ на тялото му и напрежението, което пробяга като гореща искра по кожата му. Въздухът около тях натежа от възможности. Реджина се опасяваше, че ако някой посмееше да драсне клечка, двамата ще изгорят в огнени пламъци.
— Елизабет. — В гласа му се долавяше болезнено интимна нотка. Грубите му ръце докоснаха кожата на гърба й и се плъзнаха по раменете й. По тялото й премина чувствена вълна и магически усещания, каквито никога преди не беше изживявала. Очите им се срещнаха.
Той беше там — онзи първичен глад, който бе видяла в погледа му и преди. Примитивната му страст беше едновременно заплаха и предизвикателство за душата й. Тя се вкопчи неистово в него, а от устните й се изтръгна приглушен стон. Знаеше, че не бива да го прави, но нямаше сили да контролира действията си. Знаеше също, че е готова напълно да се предаде в ръцете му.
Слейд също го разбра. Съзнанието за въздействието, което упражняваше над нея, се четеше в блясъка на очите му. Реджина увисна неподвижна в ръцете му, безпаметна и молеща за неговата ласка. Вместо това Слейд посегна към ризата й. Тежките поли се обвиха около глезените й. В следващия момент той я отпусна, без обаче да се отдръпне от нея. Реджина зарови лице в ръцете си и горчиво зарида. Ароматът му я довърши — сладкият мирис на Слейд се носеше от гънките на ризата му и изпълваше ноздрите й.
Той хвърли към нея пончото и одеялото. Тя ги улови автоматично. Слейд дори не я погледна, сдържан и невъзмутим.
— Да се махаме оттук, преди да си хванала пневмония.
Реджина нямаше нито сили, нито пък желание да спори. Разтреперана и наранена, тя бавно се загърна в одеялото и неохотно наметна на раменете си неговото пончо. Мушамата беше топла и силно ухаеше на него.
Когато понечи да направи първата си крачка, Реджина почувства как коленете й се подкосяват и политна към Слейд. Краката я боляха от дългия път, изминат пеша. Слейд мигновено коленичи до нея и загрижено свали обувките й. Реджина простена от болка.
— Господи! — пророни навъсен Слейд. — Трябва да ме мразиш до дъното на душата си, за да продължиш да вървиш с мехури като тези.
— Не — прошепна Реджина, готова да избухне в сълзи. — Не те мразя, Слейд.
Дори да я беше чул, Слейд с нищо не го издаде. Навъсен и мрачен, той я вдигна на ръце и закрачи безмълвно в тъмнината. Дъждът блъскаше лудо телата им, вятърът виеше някъде в мрака, а дърветата танцуваха яростно в нощта. Слейд я остави на гърба на коня си и все така мълчаливо се настани зад нея на седлото.
Внезапно той я обърна напречно на седлото и притисна главата й към рамото си.
— Стой така! — извиси се гласът му над воя на вятъра и плискането на дъжда. Ръката му обгърна покровителствено талията й.
Не се наложи да й го повтаря. Реджина зарови лице в голите му гърди, обгърна кръста му с ръце и се замоли тази нощ никога да не свършва. Не искаше да мисли за онова, което се бе случило преди минути, нито пък за онова, което не се беше случило. Опитваше се да не мисли и за този топъл и безумно силен мъж, обгърнал тялото й също толкова отчаяно, колкото и тя неговото. Беше невъзможно. Той пришпори коня си в галоп и двамата препуснаха в бурята обратно към Мирамар.