Дъждът продължаваше да се излива като из ведро, когато Слейд въведе Реджина в двора на семейното имение. Тя беше защитена от топлия дъждобран, но той не беше. Целият бе мокър, косата бе прилепнала към главата му, струйки дъждовна вода се стичаха по раменете и гърдите му, кожената му жилетка бе натежала от вода, а панталоните лепнеха по краката му.
Внезапно Рик изникна на вратата, която водеше към просторната трапезария.
— Намерил си я! — Облекчението бе изписано на лицето на възрастния господин.
Слейд не се спря.
— Намерих я — пророни той, докато вървеше с широки крачки по пътя към нейната стая. Водата се стичаше по лицето му, но това сякаш не го интересуваше. Сега дъждът бе по-силен отпреди.
Отнякъде се появи Виктория и застана до съпруга си.
— Тя добре ли е?
— Измръзнала. Кажи на Лусинда да й приготви гореща баня и да донесе нещо топло за ядене.
— Слейд! — извика възмутена Виктория. — Не можеш да влезеш в нейната стая.
Той не обърна внимание на протеста й. С Реджина на ръце фигурата му се изгуби в нейната стая. Виктория понечи да тръгне след тях.
— Да не си посмяла! — Пръстите на Рик се впиха в ръката й.
— Оо! Нараняваш ме!
Рик не отхлаби хватката си.
— Защо го направи? Защо се намеси в делата ни?
Погледът й беше ангелски невинен.
— Какво съм направила?
— Зарежи преструвките! — Той я разтърси заплашително. — Слейд ми каза, че си била ти! Казала си на Елизабет за плановете ми!
— Боли ме — отвърна спокойно Виктория.
— Остави я, татко — намеси се Едуард, който изплува от сянката на коридора.
Рик отпусна ръката на жена си.
— Майка ти отново се меси в моите работи.
— Така и предположих — отвърна Едуард, без да се усмихне. — Защо, мамо? Защо се опитваш да провалиш намеренията на татко?
— Не се опитвам да саботирам баща ти! — извика гневно Виктория. — Опитвам се само да защитавам интересите на семейството.
Рик се разсмя гръмко. Едуард се намръщи.
— Мамо, знам че вършиш онова, което смяташ за редно, но смятам, че е време да поговорим открито. Няма да се опитам да отнема Мирамар от Слейд. Дори не го желая. Сега Слейд е наследникът на татко. Слейд ще се ожени за Елизабет и ще наследи ранчото. Слейд, а не аз.
— И защо не? — крещеше истерично Виктория. — Защо пък не? Ти си тук. През целия си живот си бил тук и си работил наравно с Рик и Джеймс. Защо трябва Слейд да бъде избраният? Защо той? Той напусна дома си преди десет години и обърна гръб на всички ни. През всичките тези години си е направил труда да ни посети едва три или четири пъти. Знаеш ли, че бяха изминали две години, откакто за последен път е идвал у дома? И Господ знае дали, ако не бе умрял Джеймс, изобщо някога щеше да дойде отново.
— Щеше да се върне у дома — отвърна Едуард.
— Какъв е смисълът от този разговор? — намеси се Рик. — Сега Слейд е у дома, нали? И е най-големият ми син. Аз също бях най-големият. Това е закон в нашето семейство, Виктория, и ти го знаеше, когато се омъжи за мен.
— Но той не иска да се ожени за нея — просъска Виктория през зъби. — Иска само да се пъхне под полите й. Или и това е семейна традиция?
Едуард не сдържа усмивката си.
— А кой, по дяволите, иска да се жени? Не можеш да обвиняваш Слейд за това. Не бива да го обвиняваш, но мисля, че ако му дадем малко време, той ще се осъзнае.
— Само че не разполагаме с никакво време — изсумтя Рик.
— Дори никога да не се ожени за нея, Слейд си остава най-големият — отбеляза нападателно Едуард. — Мирамар по право му принадлежи. Аз гласувам за него, мамо. — С тези думи той се обърна и се оттегли.
Виктория остана безмълвна.
— Едуард е прав поне в едно отношение. Не искам ти да се месиш — отсече Рик.
— Наистина ли си мислиш, че просто ще седя и ще гледам, докато пъхаш в ръцете на онзи неблагодарник всичко, за което си се трудил толкова много години? И то когато имаш друг син, на когото можеш да разчиташ и който не ни е обърнал гръб. Който не е избягал от теб.
— Ако още веднъж открия, че си се опитала да се намесиш в делата ми, ще те изхвърля на улицата, Виктория.
Един безкраен миг тя остана втренчена в него, сякаш се опитваше да разгадае намеренията му, после се усмихна.
— Няма да го направиш.