Но как би могла да обясни всичко това на Слейд, особено сега, когато той ясно й даваше да разбере, че няма търпение тя да напусне Мирамар? Когато й беше ясно, че той не желае да се ожени за нея? Гордостта надделя над всички останали чувства.
— Ще бъда готова след час.
Погледът му внезапно се установи на устните й, объркващо настоятелен. Той кимна, рязко се обърна и напусна стаята.
Реджина се отпусна тежко на меките възглавници. Вече нямаше никакво съмнение — тя страдаше от мисълта, че Слейд е в състояние така лесно да я изхвърли — не само от Мирамар, но и от собствения си живот.
Въпреки добрите си намерения скоро Реджина осъзна, че един час ще се окаже недостатъчен да се облече и да опакова нещата си, повечето от които бяха прилежно наредени в гардероба от някоя неизвестна камериерка — вероятно Лусинда. Не й допадаше мисълта, че момичето се е ровило във вещите й. Това я подсети, че някой бе прегледал обстойно багажа й в хотела в Темпълтън, но не с идеята да го подреди.
В един и половина Реджина реши, че няма друг избор. Не обичаше да я пришпорват. Беше изтощена, физически и емоционално. Имаше нужда от поне един ден пълноценна почивка. Мили боже, едва преди два дни бе изгубила паметта си, а вече й се струваше, че е изминат, цял век. Не искаше да се конфронтира излишно със Слейд, но колкото по-рано му признаеше, че няма да замине днес, толкова по-бързо щеше да се отпусне. Реджина прекоси неохотно двора, тръпнеща в лоши предчувствия за реакцията, която щеше да предизвика. Слейд не беше от типа хора, които спестяват острите си думи, когато са разгневени.
Отнякъде до слуха й долетя гласът на Рик, изтънял от несдържан гняв. Реджина забави крачките си. Макар да знаеше, че е редно да се върне назад, тя продължи да се приближава, внимателно и предпазливо. Когато се оказа достатъчно близо, за да дочуе откъслечни фрази от разговора, подозренията й се потвърдиха: Слейд беше другата страна в някакъв яростен скандал. Реджина не можеше да дочуе предмета на спора, но тялото й се скова от ужас.
— Готов си да тръгнеш срещу себе си, за да ми направиш напук, нали? — ръмжеше страховито Рик.
— През последните десет години нито веднъж не съм тръгнал срещу себе си — отвърна му спокойно Слейд.
— Но сега доброволно се опитваш да отпратиш тази жена! — Изглежда, че съм единственият трезвомислещ човек в тази къща!
— Как ли пък не! На теб не ти пука дали тя ще си тръгне, или ще остане. Искаш само да ми направиш напук!
— Заблуждаваш се, ако си мислиш, че съм склонен да направя каквото и да било заради теб.
Двамата мъже се намираха в трапезарията. Реджина ги виждаше да стоят от двете страни на голямата маса, заплашително наведени един към друг. Тя тъкмо понечи да се обърне и да избяга, когато дочу Слейд да казва:
— Тя иска да си върви. Толкова иска да се махне оттук, че се е осмелила да избяга сама и след като е била хвърлена от кон, е продължила да върви пеша, докато краката й са се разранили. Но знаеш ли какво? Поне тя е умна. Поне тя се оказа способна да прецени какво представляваш в действителност.
— А може би е преценила теб! — отвърна разпалено Рик.
— Може би — съгласи се спокойно Слейд.
Реджина не вярваше на ушите си. Беше ужасена да види как баща и син се нападат ожесточено. Как бе възможно да отправят такива тежки думи един към друг? Обзе я гняв към Рик, когато си спомни как в хотела в Темпълтън бе обвинил Слейд в леност, а после, когато синът му излезе от стаята, се бе вкопчил в облегалката на стола си и разкрил цялата бащина любов, която допреди миг така внимателно беше прикривал.
Двамата мъже я съзряха едновременно. Гневът й премина в объркване и от цялата си душа Реджина поиска да се намираше някъде другаде в момента, където и да е. Баща и син я наблюдаваха безмълвни.
— Готова ли си? — попита я остро Слейд.
Реджина нямаше какво друго да направи, освен да влезе в трапезарията. Сега, когато беше вече вътре, можеше ясно да види двамата мъже. Рик я гледаше приятелски, сякаш не беше прекъснат само преди миг от люта словесна битка с най-големия си син. Но Слейд все още изглеждаше настръхнал. Имаше вид на човек, готов да избухне при най-малката провокация от страна на околните.