Рик беше поразен, но бързо се овладя. Очевидно Елизабет не се беше качила на този влак и той можеше само да се надява, че тя ще пристигне по-късно. Поне беше сигурно, че годеницата на сина му е в безопасност, макар че не го оставяше мисълта защо, по дяволите, не е хванала този влак, след като предварително имаше билет за него.
Жената отново изпадна в несвяст, но за щастие отец Жозеф дойде навреме, докато все още дишаше. Десет минути по късно госпожа Шрьонер издъхна.
А после Слейд пристигна в града и съобщи на Рик, че Елизабет е загубила паметта си.
Рик веднага видя блестящата възможност, която милостивият Бог им предоставяше. Това беше истинско чудо. И ако досега не беше вярвал особено в Господ, отсега нататък редовно щеше да го споменава в молитвите си.
Защото Реджина Шелтън беше наследница на далеч по-голямо състояние от Елизабет Сейнт Клер. Какво ли щеше да стане, ако успееше да уреди брак между двамата със Слейд, както бе възнамерявал да стори с Елизабет?
Изглежда, съдбата имаше пръст в тази работа. Амнезията, в която беше изпаднала Реджина, му даваше изключителната възможност да осъществи този съюз. Тя беше самотна и уязвима, и колкото и да не му се искаше да се възползва от безпомощното й състояние, не би могъл да я остави на улицата. Очевидно беше необходимо да я отведе в Мирамар, където щяха добре да се грижат за нея, докато се възстанови. А през това време би могъл да я убеди да се омъжи за Слейд, без значение дали паметта й щеше да се възвърне, или не.
За съжаление Рик все още не можеше да й разкрие истинската й самоличност, поне засега, защото роднините й моментално щяха да я отведат и да го лишат от златния шанс в живота му. А защо пък да не я „сгреши“ с Елизабет? Беше виждал годеницата на сина си само два пъти — преди пет години, когато тя беше на тринайсет, и миналото лято на погребението на баща й, но тогава лицето й беше покрито с черен воал. Никой не би заподозрян, че грешката му е била целенасочена. Ако всички повярваха, че това е Елизабет, тя несъмнено щеше да продължи на път за Мирамар независимо от състоянието си.
Макар че всичко вървеше по мед и масло — а Рик беше сигурен в това, въпреки твърдото решение на сина си да му се противопостави — той не разполагаше с никакво време. В момента семейство Браг търсеха Реджина, безпокояха се за нея. Той не беше глупак и отлично знаеше, че липсата й ще бъде открита веднага щом влакът пристигнеше до крайната си цел. Веднага, щом научи от Слейд за нейната амнезия и малко след като разговаря лично с нея, Рик изпрати телеграма до агенция „Пинкертон“, за да наеме един от техните детективи. Искаше, да узнае закъде е пътувала, какви са били обстоятелствата около това пътуване и кой я издирваше в момента.
Беше се разминал на косъм с провала. Предния ден чичо й, Брет Д’Аршан, известен милионер от Сан Франциско, беше пристигнал в Темпълтън да търси изчезналата си племенница. Бе разговарял лично с шериф Уилоу, който за щастие не беше сред най-умните екземпляри в човешката раса. Шерифът не бе успял да му каже нищо за Реджина Шелтън, защото изобщо не подозираше за съществуването й. Всички в Темпълтън приемаха, че Реджина е Елизабет Сейнт Клер. Изключително обезпокоен, господин Д’Аршан бе заминал за Ломлок, без да получи доказателства, че племенницата му наистина е пътувала с този влак, защото и бездруго не бе пристигнала в Пасо Роблес, както било уговорено. Рик знаеше за всички тези събития, защото агентът на „Пинкертон“ му бе изпратил първия си рапорт рано на същата сутрин. Бе останал приятно изненадан от добре свършената работа на детектива, защото посланието отговаряше на повечето въпроси, които си бе задавал от първия миг, в който зърна момичето.
Рик дори не искаше да си помисля какво щеше да стане, ако предния ден Реджина бе останала в Темпълтън. Господин Д’Аршан очевидно се бе разминал на косъм от срещата със свидната си племенница.
Сега Рик бе поръчал на детектива да проучи какво, по дяволите, става с Елизабет Сейнт Клер. Последното нещо, от което се нуждаеше в момента, бе неочакваната й поява в Мирамар.
В действителност Рик не изпитваше сериозни угризения на съвестта. Преди три дни в Темпълтън, когато госпожа Шрьонер бе издъхнала в ръцете му и той беше взел съдбоносното решение да „обърка“ Реджина с Елизабет Сейнт Клер, беше воден изцяло от отчаянието, но същевременно изпитваше огромно чувство за вина. Просто не можеше да си позволи да загуби Мирамар. Тогава си бе казал, че дори това момиче да беше обещано на някой друг, все пак тя щеше да стане господарката на Мирамар. В това нямаше нищо ужасно. Освен това, тя щеше да се омъжи за сина му. Въпреки че Слейд беше заклет женкар, Рик отдавна знаеше, че много жени напразно копнеят за него. Можеше само да се надява, че синът му ще упражни въздействието си и върху това момиче.